Патрик Линч - Застрахователи

— Ще пийна една бира — накрая рече Марк. — Ти искаш ли?

— Естествено — отвърна Алекс, макар че не обичаше бира и му го бе казвала стотици пъти. Тя продължи да разопакова продуктите. — Между другото, ще ми трябва белтък. Имаш ли яйца?

Той беше приклекнал пред хладилника и търсеше бутилките бира. Трябваше му много време, докато ги открие. Когато се изправи, от яйцата нямаше и следа.

— Марк?

— Да?

— Това означава ли, че нямаш?

— Какво?

— Яйца. Трябват ми яйца.

— Нали щяхме да ядем пиле?

Алекс нервно се засмя.

— Ще ядем, Айнщайн. Но ми трябва белтък.

Марк сбърчи вежди. Шегата не му хареса.

— А, ясно. Да, имам яйца. — Той отново приклекна пред хладилника. Алекс го наблюдаваше. — Аха, ето ги.

Марк извади картон с яйца и го остави на плота. Тя започна да приготвя маринатата и разби белтъка с оризово вино и царевично брашно. Музиката спря, но той не отиде да сложи нов диск.

— Наздраве — каза Марк и й подаде чаша бира. Самият той пиеше от шишето. — Изглежда, другата седмица няма да съм тук. Разбира се, ако времето позволи.

Алекс спря да разбива белтъка и го погледна.

— Къде ще ходиш?

— В Ню Йорк. Има вероятност да участваме в онази брокерска операция. Във всеки случай Нют иска да я проверим.

— За цяла седмица ли?

— Заминавам във вторник сутринта — както казах, ако времето позволи. Ще се срещна с някои хора на Уолстрийт. Може би няма да е зле да си купя червени тиранти.

— Вече имаш едни — отвърна тя. — В гардероба, вляво.

Марк кимна и се облегна на хладилника.

— Сам ли отиваш? — не успя да се сдържи Алекс.

Той сви рамене.

— Навярно.

— Ами… — Този път се овладя. Моментът не бе подходящ за сцени на ревност, особено след като нямаше никакво основание. — Ами Нютън Брейди? Той няма ли да дойде?

— Не. Освен ако събитията не се развият прекалено бързо, но това едва ли ще стане. — Марк отпи от бирата си. — Така. Ти докъде стигна с ония разпечатки?

Трябваха й няколко секунди, докато се съсредоточи. Вече беше решила да не му казва нищо. След пътуването й до западен Уоруик нещата се бяха променили. Фактът, че бе успяла да открие къде работи непознатият, я караше да се чувства по-уверена и всеки изтекъл ден, в който не се случваше нищо страшно, нищо зловещо, все повече я убеждаваше, че е в безопасност. Имаше и друга причина да не сподели нищо Марк. Дразнеше я това, че той като че ли се стремеше да поеме всичко в ръцете си, сякаш нейните инициативи по някакъв начин го заплашваха.

— Не — отвърна Алекс. — Всъщност не съм мислила за това. Той сигурно просто не е наред. А може да се е опитвал и да ме сваля.

Марк отпи от бутилката, без да откъсва поглед от нея.

— Да, възможно е — съгласи се той. — В този град наистина има странни хора.

И половината от тях работят в „Провидънс Лайф“ — помисли си Алекс.

— Виждала ли си го пак? — попита Марк.

Тя извади от чекмеджето нож и започна да реже пилешките гърди, после безразлично отвърна:

— Не. Но ако го видя, ще повикам полиция.

Марк доволно изсумтя и седна до масата. Изглежда, искаше да чуе точно такъв отговор.

— Между другото — небрежно подхвърли той, — проверих в компютъра номерата на сметките, които ми даде.

Алекс остави ножа и се обърна към него.

— Наистина ли? Снощи?

— Да.

— И?

Марк въздъхна и поклати глава.

— Тези сметки просто са… били са на ползватели на застраховки на „Провидънс Лайф“. Хора, които са получили застраховка след смъртта на застрахования. Нищо необичайно.

Алекс се намръщи.

— Искаш да кажеш, че са получавали пари от фирмата ли?

— А какво друго? Подали са иск, който е бил удовлетворен. И толкова.

Тя отпусна ръце.

— В такъв случай тези… — Алекс млъкна и се опита да осмисли думите му. — Всички тези ползватели са имали сметки в „Оушън Стейт“, така ли?

Марк сви рамене.

— Е, това е една от най-големите банки в щата, знаеш го.

— И? Всичките ли са местни?

— Почти. Ние работим главно с клиенти от този район. В това няма нищо странно.

— Но защо Майкъл Елиот ги е взел? Искам да кажа, точно тези сметки?

— Може да си е носил работа вкъщи. Или просто ги е забравил в куфарчето си. Има ли значение? Виж, все още проучвам нещата в отдела и ми е ясно, че Елиот не си е падал много по документацията, уверявам те.

Алекс се чувстваше разочарована. Бе открила листа с номерата пъхнат в разпечатките и това наистина предполагаше, че е много вероятно да е попаднал там случайно.

— За какви застраховки става дума? — попита тя.