Патрик Линч - Застрахователи

— Всичко е тук — измърмори Маккормик и посочи кафявия си кожен куфар.

Грант кимна.

— Изхвърли ли всичкия прах, Ралф?

— Какъв прах?

— Кокаина. Изхвърли ли го?

Той подсмръкна.

— Да, да. В тоалетната. Снощи. — Маккормик неволно докосна ноздрите си. — Не беше много.

— В тоалетната ли?

— Да.

— Снощи?

— Е, тази сутрин. Снощи, тази сутрин, какво значение има?

Грант го изгледа, после затвори вратата.

— Жена ти ще се върне ли?

Маккормик се намръщи. Тонът на Грант започваше да го дразни.

— Разбира се, че ще се върне. Просто е на гости при…

— Кога?

— Какво кога?

— Кога ще се върне, Ралф?

Грант не повишаваше тон, но не се и налагаше. Маккормик се чувстваше като червей, който се гърчи на рибарска кукичка.

— Не зная. Когато решим проблема. Вече знае, за… за клиниката. Защо питаш?

Грант се приближи и му помогна да си облече палтото, като му отправи кривата си всеопрощаваща усмивка.

— Нали знаеш, че обичаме всичко да си остава между нас, Ралф. Градът е малък и хората ще се разприказват. Даже жените. Ти заемаш много важно място в тази организация. Просто искаме да сме сигурни, че няма да се изпуснеш. — Той го потупа по рамото и се запъти към стълбището. — Нали може да използвам тоалетната ти?

Маккормик се завъртя.

— И на този етаж има тоалетна. По…

Но Грант вече се качваше.

Грант затвори вратата и отвори аптечката. Наркоманите винаги пазеха запасите си там, скрити сред различни шишенца и стари ножчета за бръснене. Едно време Грант дори имаше личен запас — преди да се откаже, разбира се. В известен смисъл дрогата всъщност си беше лекарство или поне човек скоро започваше да си мисли така. Помагаше да забравиш неволите си. Само че какви неволи имаше Ралф Маккормик? Можеше да получи всичко, при това без да върши нищо, само като си седи и изчака няколко години. Нещастник. В клиниката можеше да престане да взима наркотици, но нямаше да му попречат да копнее за това. Не за дълго. Целият беше прояден отвътре.

Грант едва не се засмя, когато откри каквото търсеше в старо шишенце от аспирин. Маккормик наистина бе нещастник. Даже жена му би го намерила тук. Той топна пръст във финия бял прашец и го опита. Добра стока. Несъмнено Маккормик си имаше първокласен снабдител и хвърляше луди пари за кокаина. Но това беше проблемът със снабдителите — на тях просто не можеше да се разчита. Никога не знаеш кога ще ти подхвърлят дрога, смесена с мишеморка или нещо още по-отровно. Постоянно се случваше. Грант завъртя капачката и прибра шишенцето в аптечката. После пусна водата и излезе.

В събота вечерта Марк го нямаше. Алекс успя да го открие едва след единайсет на следващата сутрин. Не го разпитва къде е бил, нито му спомена, че го е търсила, и не каза нищо за „Медан“. Разбираше, че така само още повече ще влоши нещата. Просто направи всичко възможно да изглежда спокойна и накрая предложи да отиде при него и да приготви вечеря. Гласът му звучеше уморено, но той с готовност се съгласи. Спомена, че останал в службата почти до сутринта заради някакъв проблем с компютърната система. Алекс успя да се сдържи и не го попита дали проблемът има нещо общо с Ралф Маккормик.

Пристигна към седем и се изкачи по стъпалата с покупките в ръце. Вътре кънтеше рок и прозорецът на банята светеше. Алекс удари с лакът по вратата, но Марк очевидно не я чуваше. За щастие преди няколко месеца й беше дал ключове — когато все още разпалено й предлагаше да се премести при него. Тя ги извади от джоба на палтото си и отключи.

Когато влезе в антрето, той слизаше по стълбището, облечен в сив анцуг и с все още мокра от душа коса. Изглеждаше чудесно.

— Забравих, че имаш ключове — каза Марк. — Чудех се кой ли може да е.

— Ти ми ги даде — отвърна Алекс. — Искаш ли си ги?

Той взе покупките, целуна я по бузата и се запъти към кухнята. В дневната продължаваше да свири рок.

— Просто бях забравил. Я да видим какво има тук?

Алекс си съблече палтото и го преметна на облегалката на стола.

— Пиле — колкото може по-бодро отвърна тя. — Страхотна китайска рецепта и адски лесна. Лук, счукани орехи и соев сос с подправки. Сладко-кисел. Онзи ден го опитах.

Марк извади бутилката със сос и се зачете в етикета: състав, калории, дори рецептата за китайски ребърца на скара. Като че ли не знаеше какво да каже или го глождеше нещо, което не му позволяваше да мисли за друго. Алекс се зачуди дали не събира кураж да й съобщи нещо. Нещо за тях.