Патрик Линч - Застрахователи

— Трябва да се сменят. Това ще ми струва още двеста долара.

Марк си тръгна. Алекс си представи майка си, седнала до камината и протегнала подутите си крака върху изтъркания тъмносин килим. Изпита силно желание да се метне на колата и да замине за Питсбърг.

— Не се безпокой за парите, мамо — отвърна тя. — Когато си взема заплатата, ще ги прехвърля на сметката ти. Ти само се погрижи Джон да си свърши работата както трябва.

След половин час затвори телефона и погледна разпечатките. Всички приказки за опасност й се струваха абсурдни. Единственият действителен проблем, с който можеше да се справи, беше протеклият покрив на майка й. Алекс се отпусна на фотьойла. Оскар я погледна и скочи в скута й.

— Господи!

Тя ядосано го отблъсна и той тупна на цял метър от нея. В първия момент изглеждаше зашеметен. После й обърна гръб и безшумно се отдалечи.

— Извинявай, миличък. Просто всичко… По дяволите!

Алекс грабна разпечатките и отиде при кошчето за смет в кухненския бокс. Но кошчето беше пълно. Задъхана, тя остави листовете на плота и се опита да се овладее.

— По дяволите — повтори Алекс.

После се вгледа в колоните безсмислени числа.

— Защо сериите се дублират?

Оскар я наблюдаваше недоверчиво. Тя го погледна, после отново зачете документа. Две таблици. А и В. Девет колони, осем реда. MCP1B. LQTS1. HTCH4. CFIB2. Непонятни обозначения. Опасна информация. И на края на последната страница — датата, часът и „Медан“.

Алекс притисна устата си с длан, вперила поглед в името, сякаш го виждаше за пръв път.

Измъкна телефонния указател изпод купчина рекламни листовки. Как не се бе сетила по-рано? Знаеше какво би казал Мел Хартман: „Не всички видове информация са дигитални“. Бе прекалено погълната от таблиците, за да тръгне по по-простата следа. Ако успееше да открие какво е „Медан“, може би щеше да разбере с какво се е сблъскала. Запрелиства страниците с финансови институции, като си мислеше, че „Медан“ е някаква финансова информационна компания като „Ройтерс“ или „Блумбърг“, нещо, което Елиот е използвал в работата си. Но не откри нищо и се прехвърли на общата част.

И почти незабавно се натъкна на телефона между „Медалиън Принтинг“ и „Медкол Инк.“: „Медан Инк.“. Нямаше нищо общо с финанси — трябваше да е някаква лаборатория или клиника. Намираше се на Тол Гейт Роуд №470 в западен Уоруик.

Беше сутрин и по шосе 1 нямаше много автомобили. Бе събота и повечето хора бяха послушали предупрежденията за наближаваща виелица. Сгушена в палтото и шапката си, увила се в дебел вълнен шал, Алекс бавно напредваше на юг заедно с другите предпазливи шофьори. На седалката до нея лежеше разтворена пътна карта. Мина покрай летището до началото на Гринидж Бей и проследи знаците към окръжната болница на Кент, която според картата се намираше на Тол Гейт Роуд.

Скоро сградата на болницата изплува от мъглата. Алекс видя уличен знак и после номер 351, написан на контейнер за смет. Малко по-нататък забеляза затворен магазин. На стоманените кепенци на витрината пишеше 413. Тя намали. Пустеещите терени и порутени къщи отстъпиха мястото си на ниски панелни промишлени постройки. Тук-там бяха засадени фиданки в половинчат опит за оформяне на пейзажа.

После подмина сградата.

Отби от пътя и хвърли поглед назад. Ограда от телена мрежа опасваше наскоро асфалтиран участък с обозначени места за паркиране. Край двойната врата на двуетажната тухлена постройка бе спрял олдсмобил. Малкият надпис до входа гласеше „МЕДАН ИНК. КЛИНИЧНА ДИАГНОСТИКА“. Тя угаси двигателя и плъзна очи по правоъгълните прозорци. Какво общо имаше това място с Майкъл Елиот? Не знаеше какво е очаквала, но кой знае защо, се чувстваше разочарована. Струваше й се ужасно банално. Вятърът подхвана стар вестник на паркинга и го залепи за дънера на тъжна бреза.

Сградата беше прекалено отдалечена, за да е болница. Ако това наистина бе онази „Медан“, чието име носеха разпечатките, числата бяха получени в лаборатория. Алекс извади разпечатките от джоба си, включи лампичката и за стотен път ги разгледа. Дублираните колони навярно бяха свързани с нещо медицинско, например биопсия, някакво диагностично изследване. Числата изглеждаха еднакви. Може би един и същ материал беше изследван два пъти? Само по себе си дублирането предполагаше връзка със света на медицината. В света на математиката, на чистите числа, едно и също изчисление винаги даваше един и същ резултат. Нямаше нужда да се повтаря.