Патрик Линч - Застрахователи

Алекс вдигна поглед към небето и сивите облаци се отразиха в синьо-сивкавите й очи. Веждите и миглите й бяха естествено тъмни — изненадващо при иначе русата й коса. Челото й се мръщеше, докато мислеше какво всъщност отличава професията й.

— Смъртта — накрая каза тя.

— Моля?

Марк настъпи газта, за да хване зелен светофар на Ексчейндж стрийт. Шофираше прекалено бързо и засече камион, който излизаше от една странична улица.

Смъртта във всичките й форми, помисли си Алекс. Спомни си за Майкъл Елиот. На тържеството в „Провидънс Лайф“ преди по-малко от две седмици беше залепил пиянска целувка на устните й, а сега бе мъртъв.

Марк я побутна с рамо.

— Стига, миличка, усмихни се. Само се майтапех.

Тя се наведе напред и прибра плика в жабката.

— Ще утрепеш някого с новата си играчка — безизразно каза Алекс.

— Хич не носиш на майтап. И като стана дума за това…

— За кое?

— За майтапите де. — Той се намести по-удобно на седалката си. — Каква е разликата между интровертния и екстровертния застрахователен статистик?

— Екстровертният застрахователен статистик ти гледа обувките — отвърна Алекс.

— По дяволите! Ти го…

— Знам ги всичките.

Хлапето изникна изневиделица.

Само допреди миг пътят пред тях бе чист. После от някаква пряка се появи тийнейджър на червен велосипед — натискаше бясно педалите. Марк рязко завъртя волана, но вече не можеше да направи нищо. Дясната ръка на хлапето се блъсна в предното стъкло и изчезна — разнесе се силно изтракване на гривна или пръстен.

— Боже господи!

Марк удари спирачки, за момент изгуби управление и се блъсна в тротоара. Наоколо запищяха клаксони, другите автомобили маневрираха, за да ги избегнат.

По някакво чудо и двамата бяха добре.

— Господи!

Сърцето на Алекс се беше разтуптяло.

— Ударихме ли го? — попита тя. — Убихме ли го?

Без да й отговори, Марк се измъкна от колата. На тротоара се трупаха хора. На земята се бе разсипало кошче за смет. Възрастен човек посочи с ръка пряката и каза на Марк нещо, което тя не успя да чуе. Когато се върна при колата, Алекс видя, че е потресен. Облекчението, че не е убил хлапето, започваше да се превръща в гняв.

— Божичко! Видя ли го? Той просто…

— Ти беше виновен — прекъсна го тя. Въпреки усилията си да се овладее, ръцете й трепереха. — Караше прекалено бързо… за да реагираш. Винаги си искал да…

Алекс притисна длан към сърцето си и с изненада откри, че всъщност не е ядосана, а изтощена, изчерпана. Всичко бе заради смъртта на Елиот. Това я бе изкарало от релси. Не можеше да възстанови емоционалното си равновесие.

— Добре ли си? — попита Марк. Беше пребледнял и въпреки студа над горната му устна лъщяха капчици пот.

Тя повдигна вежди.

— Естествено. Само дето получих първата си сърдечна криза. Нали знаеш, онази, от която умират трийсет процента от хората.

Алекс го изчака да влезе в автомобила. Известно време поседяха в мълчание, заслушани в рева на колите по улицата. На предното стъкло, където се беше ударила ръката на хлапето, имаше петно. Тя се надяваше, че не са го ранили.

— Марк?

Сепнат от гласа й, той се наведе към нея и я целуна по бузата. Устните му бяха студени.

— Какво?

— Мислиш ли, че е страдал?

За миг Марк се обърка. Тя стисна дланта му.

— Говоря за Майкъл Елиот. Смяташ ли, че когато…

Но не успя да довърши. Бе чула новината в новогодишната нощ. Няколко дни преди това станала ужасна злополука. Докато монтирал лавици в дома си, Майкъл Елиот пробил с бормашина електрически кабел. Загинал на място.

— Виж, Алекс, аз…

Алекс отново стисна ръката му, за да му покаже, че няма нужда да я утешава. Така си и беше: познаваше Майкъл Елиот само от службата. И никога нямаше да признае, че известно време си е мислила за нещо друго. Когато Елиот я целуна на тържеството, само преди две седмици, всъщност тогава го видя за последен път, тя се смути, дори се смая. Така се чувстваше и сега. Не изпитваше скръб. Просто внезапната му смърт я ужасяваше.

— Ужасно е, зная — рече Марк. — Странно. Но такъв е животът. — Той поклати глава. — Искам да кажа, странно е, че постоянно се случва.

Алекс избърса с длан сълзата от окото си.

— По-точно в пет цяло и седем процента от случаите на смърт при домашни инциденти.

Марк запремигва и се помъчи да се усмихне, макар да виждаше, че тя не се шегува.

„Провидънс Лайф“ се намираше на ъгъла на Доранс и Уестминстър в самия център на Провидънс. Подобно на повечето постройки в града, сградата копираше архитектурен стил от Европа — в този случай величествената тържественост на дворците на Медичите. Но докато носещите стени бяха принуждавали представителите на флорентинската знатна фамилия да издигат само по няколко етажа, тук архитектът беше продължил да строи етаж след етаж, та чак до дванайсетия, следван от покрив с пищни каменни детайли.