Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— И на мен.

Ригс влезе и седна на една маса до вратата; загледа ги втренчено. Тери се усмихна широко и му махна леко.

— Ще ти го върна, щом се измъкна — изсъска тихо, без да престава да се усмихва.

Сам се обърна, за да види кого гледа. Забеляза Ригс и бързо се обърна към Тери, намръщи се.

— Кога ще престанеш да си създаваш врагове, Тери? Нищо чудно, че пак са те взели на мушка.

Той вдигна ръце и се отпусна назад на стола.

— И спри да повтаряш, че съжаляваш. Става ли?

— Добре.

Поседяха известно време в мълчание. Накрая Тери се наведе към нея:

— Всичко е уредено, нали?

Сам го изгледа гневно.

— Ти си мръсник, Тери Грийн.

— Любов моя…

— Не съм ти никаква „любов“. Караш ме да ти върша мръсната работа. — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Стоката е доставена на уговореното място. Взех онзи апарат и го дадох на Рег Солмън. Утре ще разговарям с Кей и останалите.

— Внимавай с тях. Трябва да им покажеш кой е шефът.

— Само че аз не съм шефът, Тери. Аз съм съпруга и майка, не мафиот.

— Не показвай никакви признаци на слабост, любов моя. Те веднага ще се обърнат срещу теб.

Сам въздъхна и кимна.

— Добре. Ще се оправя. — Прокара ръка по челото си. — Не мога да повярвам, че ме замеси в такова нещо.

— На кого другиго да се доверя?

— За фалшивите пари обаче не ме търси. Уредих тази сделка, но повече не искам да се замесвам. — Тери опита да стисне ръката й, но тя се дръпна. — Сериозно говоря.

— Знам. — Той постави ръце на масата и сключи пръсти. — Анди Макинли се грижи добре за теб, нали?

Сам кимна.

— Добър човек е.

— Да. Стабиляга. Въпреки че не се отличава с особен интелект.

— И Кей го каза. Анди не е глупак, Тери. Ако някой тук е глупав, това съм аз.

Тери се усмихна и поклати глава.

— Лора идва ли ти на свиждане?

— Още не. Изпратил съм й формуляр за молба. Ще й отнеме известно време.

Някакво момченце падна в краката на Сам и тя се наведе да го вдигне. То се отскубна от ръцете й и се втурна към майка си със сълзи на очи.

— Помниш ли как Лора все се опитваше да тича още преди да се е научила да ходи? — каза Тери. — Все падаше. Но никога не плачеше. Упорито дете.

— Упоритостта невинаги е добро качество, Тери.

Сам загледа как майката успокоява момченцето под загрижения поглед на съпруга си. Обърна се отново към Тери:

— Ти ли го направи, Тери?

Той я погледна в очите. Поклати бавно глава.

— Не. Не, любов моя.

Тя се вгледа в очите му, сякаш очакваше да прочете там отговора. Накрая поклати разочаровано глава.

— Навремето познавах по очите ти кога лъжеш. Прибираше се късно и твърдеше, че си имал дълго заседание, а аз знаех. Познавах Тери Грийн, знаех, че си бил с някоя от курвите си, защото го разбирах по очите ти. Но сега… Не мога да преценя. Защо стана така, Тери? Ти ли си започнал да лъжеш по-убедително?

Тери се приведе напред.

— Открий курвата Морисън, любов моя. Открий го и го накарай да каже истината.

— Той я каза пред съда, Тери. Каза им всичко. Че те е видял да излизаш от стаята на Сноу.

— Лъжеше, любов моя. Кълна се в живота на майка си.

— Защо му е да лъже, Тери?

— Сигурно Ракел го е накарал. Подкупил го е. Предложил му е сделка.

— Тери…

— Знаеш ги ченгетата. Той беше готов на всичко, за да ме тикне зад решетките. Не му е било трудно да подкупи Морисън. Сега, след края на процеса, той може да каже истината. Може дори да разберем кой е истинският убиец на Сноу.

— И как да открия Морисън?

Тери се озърна, сякаш се опасяваше да не ги подслушат.

Ригс гледаше към тях, но беше твърде далеч, за да ги чуе. Тери закри устата си с ръка и продължи:

— Едно ченге ми дължи услуга. Казва се Марк Блаксток. Началник на отдел. Телефонът му е записан в бележника под името Блаки. Ако се опъва, покажи му някоя от снимките, които намери в сейфа.

Сам поклати удивено глава.

— Корумпирани ченгета? Как можеш да ме забъркваш с такива хора? — Тя се отпусна на стола. — Нещата отиват от лошо на по-лошо.

Люк Сноу чистеше задната седалка на тъмнозеления ягуар с прахосмукачка. Неочаквано някой го потупа по рамото. Той се извърна. Пред отворената врата стоеше едър мъж с тъмен шлифер.

— Люк Сноу?

— Кой пита?

— Аз, Люк. Сега престани да се правиш на отворен. Излез, ако обичаш, от колата.

Люк с мъка разбираше ирландския акцент на непознатия, но усети скрита заплаха в гласа му. Непознатият се отдръпна, за да му направи място. Люк излезе от колата и изключи прахосмукачката.