Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— О, госпожо Грийн… — опита да възрази той.

Отвори й вратата и я последва вътре.

До отварянето на клуба за посетители имаше три часа, но дванайсетимата мъже, седнали на бара, не бяха дошли, за да гледат голи танцьорки на пилон. Когато токчетата на Сам отекнаха по сцената, те се извърнаха едновременно. Джордж Кей, който седеше в средата, я посрещна с широка усмивка.

Макинли се оттегли встрани, скръсти ръце и загледа безстрастно групичката.

Сам изчака, докато се увери, че всички я слушат внимателно, след това постави куфарчето си върху барплота и заговори:

— Благодаря, че дойдохте, господа. Знам, че всички сте разтревожени от внезапното отстраняване на Тери от сцената, но мога да ви уверя, че нещата ще продължат нормалния си ход.

Чуха се недоволни реплики, но Джордж Кей бързо въдвори тишина.

— Оставете момичето да говори — призова той съучастниците си.

Гласът му прозвуча покровителствено, което не се хареса на Сам, но поне останалите утихнаха.

— Тери ме помоли да осигуря доставянето на пратката — продължи тя. — На стоката, за която сте платили.

Мъжете отново замърмориха и Сам вдигна ръка, за да ги успокои.

— Знам, че предпочитате с това да се занимава Тери, и съм сигурна, че и той би предпочел същото, но няма как. Утре всичко ще протече по плана. По плана на Тери.

— Аман от аматьори — измърмори един дебелак с рошава посивяла коса.

Беше заврял пръсти под колана на панталоните си, шкембето висеше над ръцете му. Казваше се Майки Фокс и Сам го беше виждала преди няколко години на един боксов мач, организиран от Тери.

— Добре, Майки, ще предам съображенията ти на Тери.

— Нищо лично, скъпа, просто в това съм вложил доста пари.

Чуха се още възгласи от рода на „Да, аз също“.

Сам кимна и вдигна отново ръце, за да ги успокои.

— Добре, добре. — Мъжете постепенно млъкнаха. — Вижте, момчета, никой тук не е заложил толкова, колкото аз. По-голямата част от парите трябва да дадете след доставката, нали? Внесли сте капаро, но лъвският пай тепърва предстои да се изплати.

Майки Фокс кимна, неколцина други също се съгласиха.

Сам постави ръце върху куфарчето и забарабани с червените си нокти.

— Ако някой иска да се откаже, може да го направи сега — продължи тя. — Ще ви върна капарото. Веднага мога да си намеря други купувачи.

Майки Фокс се намръщи, погледна Джордж Кей. Кей вдигна рамене. Останалите мъже изглеждаха не по-малко объркани.

— Е, Майки?

— Да не бързаме, Сам. Стоката още не е пристигнала.

— Трябва само да се прибере. Рег Солмън ще свърши работата, но всеки, който иска да помага, е добре дошъл.

Фокс огледа мъжете около себе си. Неколцина кимнаха. Фокс я погледна и се усмихна:

— Какво пък, давай смело, Сам!

Мъжете нададоха окуражителни възгласи, неколцина вдигнаха ентусиазирано юмруци.

Сам се усмихна на Макинли и той й отвърна с усмивка.

Макинли я придружи до лексуса. По пътя тя му подаде куфарчето:

— По-добре да се погрижиш за него, Анди.

Той го взе. Беше доста тежко.

— Колко пари носите тук, госпожо Грийн? — попита той, докато прибираше куфарчето в багажника.

— Два телефонни указателя и няколко миналогодишни списания.

Сам се качи на задната седалка.

Макинли се усмихна.

— Госпожо Грийн, идеално го изиграхте. — Той седна зад волана. — Накъде сега?

— Към Трафалгарския площад. Имам среща с един полицай, задължен на Тери.

Макинли изкара колата от паркинга и натисна газта.

— С кого от всичките?

— А те колко са?

— Добър въпрос.

— Отговорът ти не е много точен, Анди. Коланът.

Макинли изръмжа недоволно и си сложи колана. Почувства се неловко, че пак са го сварили неподготвен.

— Казва се Блаксток — обяви Сам. — Марк Блаксток.

— А, Блаки. Той е началник на отдел. От старата гвардия. Корав мъж и затънал до гуша в подкупи.

Сам седеше на горния етаж на туристическия автобус. Зад нея пътуваха шестима японски туристи, една германска двойка и френско семейство. Всички носеха слушалки и въртяха едновременно глави към забележителностите на Трафалгарския площад, за които слушаха на запис на родните си езици. Идеята за тази среща бе на Блаки и Сам разбираше логиката му. Почти никой в автобуса не говореше английски и със сигурност никой нямаше да ги познае.

Блаки се качи малко преди моста над Темза при Парламента. Беше едър мъж, дори по-едър от Анди Макинли, наложи се Сам да се долепи до стъклото, за да му направи място да седне до нея. Косата му бе късо подстригана, а по тънките му устни, изглежда, доста рядко се изписваше усмивка. Челото му беше прорязано от дълбоки бръчки, а ноктите му — изгризани до живеца.