Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Отзад се чуха нови недоволни възгласи, но Сам не им обърна внимание, цялото й внимание бе съсредоточено върху човека, който отказваше да я допусне до съпруга й.

— Разбира се, мога да допълня списъка — каза Ригс, едва сдържайки усмивката си, — но преди това трябва да преминете през една допълнителна процедура.

— Процедура ли?

Той кимна към една служителка, застанала пред врата с надпис „Стая за претърсване“, и вдигна рамене:

— Наркотиците са голям проблем тук. Е, вие сигурно го знаете по-добре, нали съпругът ви е в този бизнес.

— Сигурно се шегувате.

Усмивката на Ригс се стопи.

— Вие решавате, госпожо Ригс. Без претърсване няма свиждане.

Тя преглътна тежко. Искаше й се да се нахвърли върху този мръсник, да го удари в самодоволното лице, но знаеше, че така няма да постигне нищо. Тя се усмихна пресилено.

— Добре, защо не.

Ригс я изпрати до стаята за претърсване и служителката я покани вътре. В помещението имаше маса, покрита с бяла хартия, малък умивалник, кошче и остъклен шкаф. От вътрешната страна на вратата бе залепен плакат, предупреждаващ за опасността от СПИН.

Надзирателката провери устата на Сам с помощта на дървена шпатула.

— Изплезете си езика, ако обичате?

Сам се подчини. Надзирателката провери под езика й и кимна:

— Добре, съблечете се.

— Предполагам, че това ви възбужда по някакъв начин — отбеляза Сам, докато си сваляше сакото.

Надзирателката си сложи гумени ръкавици.

— О, да — отвърна, — от малка съм си мечтала да се занимавам точно с това.

— Приличам ли на жена, която носи наркотици в… в себе си?

— Няма да повярвате какви хора го правят. Сега си свалете полата и гащите и легнете по гръб. Няма да направя нищо, което гинекологът ви да не е правил.

Сам си даде сметка, че жената не участва в заговора срещу нея, просто изпълняваше заповедите на Ригс. Тя свали полата и бикините си, легна на масата и се разкрачи. Жената бръкна с пръст във влагалището й и заопипва вътре.

— Ако искате да ме докарате до оргазъм, бръкнете още два сантиметра навътре.

Надзирателката се подсмихна:

— Няма да повярвате колко пъти съм чувала тези думи.

Тя издърпа пръста си.

— Готово ли е?

— Още една проверка.

Сам осъзна какво има предвид и потръпна:

— Само това не. Хайде, стига.

— Такива са правилата. Повярвайте, не го правя за удоволствие. Затворете очи и докато преброите до три, ще е свършило.

Сам затвори очи; надзирателката бръкна с пръст в ануса й, опипа бързо и го извади.

— Готово — обяви. — До умивалника има хартиени кърпички.

— Благодаря. — Сам едва сдържаше сълзите си. — Хиляди благодарности.

Тери седеше на същата маса, както при предишното свиждане. Изправи се, щом видя Сам.

— Здравей, любов моя.

Опита да я целуне по бузата. Тя го отблъсна и седна.

— Какво има?

Тя го изгледа на кръв.

— Съблякоха ме гола, Тери.

— О, за бога. Съжалявам.

— Бъркаха ми къде ли не. Какво става?

Тери я хвана за ръката.

— Добре ли си?

Сам се отдръпна. Не искаше Тери да я докосва. Не искаше да я докосва който и да било повече.

— Не. Не съм добре. Изобщо.

Отляво седеше възрастна двойка. Мъжът, около седемдесетте, носеше затворническа униформа с няколко номера по-широка. Кожата му бе набръчкана като стар пергамент, очите му бяха хлътнали и придаваха на главата му вид на мумифициран череп. Жена му, вероятно пет-шест години по-млада, бе два пъти по-едра от него, закръглена и с пищни форми, носеше дебело вълнено палто и голяма шапка и стискаше надута пластмасова чанта в скута си. Ноктите й бяха изгризани до живеца. Двамата седяха мълчаливо, от време на време се поглеждаха и се усмихваха. Сам се запита какво й предстои. Дали след години и те с Тери нямаше да имат какво повече да си кажат? Тя потрепери.

— Студено ли ти е? — попита Тери.

Тя поклати глава.

Тери се наведе напред, по лицето му се четеше искрена загриженост.

— Тук един човек е решил да ми прави мръсно, скъпа. Казва се Ригс.

— Главен надзирател Ригс ли? Да, запознахме се. Каза, че ме нямало в списъка. Мръсник.

— Съжалявам.

— Стига си „съжалявал“. От това не ми става по-добре.

Тя се огледа. В другия край на залата един затворник, едва излязъл от пубертета, плачеше пред намръщения поглед на млада жена, вероятно съпруга или приятелка. Наоколо лудуваха деца, неколцина надзиратели зорко бдяха за наркотици.

— Господи, иска ми се да съм на хиляди километри оттук — възкликна Сам.