Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Макинли изръмжа недоволно и си сложи колана.

— Кой мислите, че е направил това на колата ви, госпожо Грийн?

— Някой от фамилията Сноу, предполагам.

— Братът ли?

— Може би. Получих няколко анонимни заплахи по телефона и една пилешка глава по пощата.

Макинли се извърна рязко:

— Пилешка глава ли?

— Да. Гледай си в пътя, Анди.

Лорънс Патерсън я чакаше пред безличната сграда на обществения трезор. Носеше дълъг шлифер, който се развяваше от вятъра зад гърба му, придаваше му вид на проскубан гарван. Той им махна и се втурна да отваря вратата на Сам. Макинли му кимна мълчаливо.

— Наред ли е всичко, Саманта? — попита Патерсън, докато показваше пластмасовата си лична карта на пропуска.

— Тип-топ, Лорънс. Като за първи ден в света на организираната престъпност.

Пазачът, мъж около четирийсетте, й подаде една тетрадка и тя записа името си и се подписа.

— Шегува се — оправда се Патерсън пред служителя.

Лицето на пазача остана безизразно. Той натисна едно копче и тежката врата към отделението със сейфовете се отвори.

Сам последва Патерсън по сивия коридор с две видеокамери на охранителната система. Влязоха в приемна, където млад мъж със сив костюм провери отново документите им. Патерсън му даде някакъв ключ и служителят излезе през една странична врата.

— Добре, оставям те сама — каза Патерсън.

— Няма ли да останеш?

— По-добре не. Тери каза, че съдържанието на кутията е само за твоите очи.

— Може би по-скоро не искаш да си цапаш ръцете. — Адвокатът я изгледа обидено и тя го потупа по ръката: — Шегувам се, Лорънс.

Скоро след като Патерсън излезе, мъжът със сивия костюм се появи отново с голяма метална кутия. Постави я в една кабина, кимна към звънеца при гишето и каза на Сам да позвъни, когато стане готова.

След като остана сама, тя си пое дълбоко въздух и отвори кутията. Първото, което видя, бе десетина сантиметра дебела пачка банкноти от по петдесет лири. Тя изсвири тихо и прокара пръсти по парите. Сигурно имаше няколко стотици банкноти. Повече от десет хиляди лири. Тя ги прибра в чантичката си и извади от кутията черно тефтерче с кожена подвързия. Страниците му бяха плътно изписани с имена и телефонни номера. Отзад в прозрачно пластмасово джобче на подвързията бе тикната еднодоларова банкнота, сгъната на две. Сам я извади. Опита да я разгъне и установи, че не е сгъната, а е само половин банкнота. Тя се намръщи, почуди се какво ли означава. Отново разлисти бележника и откри няколко листа, изписани плътно с кривия почерк на Тери. Прибра и тефтерчето в чантата си.

В металната кутия имаше голям жълт плик за документи. Сам го вдигна и видя под него три паспорта. Вдигна ги и ги заоглежда озадачено — полицията бе конфискувала паспорта на Тери при ареста му. Два от паспортите бяха английски, вътре бе залепена снимката на Тери, но името и датата на раждане не бяха попълнени. Третият бе американски, също със снимката на Тери, но на друго име. Сам ги върна в кутията и отвори плика. Вътре имаше шест снимки, правени с обектив с голямо увеличение. На тях се виждаха Тери и някакъв непознат за Сам мъж; широкоплещест, с шлифер. На една от снимките Тери му подаваше някакъв плик, на други две непознатият отваряше плика и разглеждаше дебела пачка банкноти. Сам върна снимките в плика и в кутията. Позвъни и мъжът със сивия костюм се появи отново, взе кутията и я отнесе. Сам си тръгна.

Макинли я върна вкъщи, остави лексуса пред дома й и откара сааба на монтьор, за да отстрани надписа. Сам си направи кафе и седна в кухнята, започна да преглежда бележките на Тери.

Още четеше, когато Триша се върна от училище. Сам прибра бележника и сготви вегетарианска яхния с люти чушки и див ориз, едно от любимите ястия на дъщеря й. Седнаха заедно на вечеря пред телевизора. След това, когато Триша се качи в стаята си, Сам отново се зае с бележника.

Лусеро излезе от терминала за пристигащите полети и взе специалния автобус до хотела на летището, където си беше резервирал стая под фалшиво име. Винаги отсядаше в една и съща стая на седмия етаж и никога не оставаше повече от дванайсет часа, въпреки че плащаше в брой за двайсет и четири. През последните три години бе предприемал това пътуване шест пъти, като никога не оставаше във Великобритания повече от необходимото. Страната не беше от любимите му. Не обичаше нито климата, нито храната, нито хората.

Той отвори чантата си, единствения си багаж, и провери преносимото устройство за определяне на географското положение. Върна го на мястото му, извади едно испанско футболно списание, седна на леглото и зачете. Не включи телевизора. Можеше да мине и без английска телевизия.