— Тери винаги ми даваше…
Преди да довърши, тя му подаде един плик. Той се усмихна и се изправи. Провери тежестта на плика на ръка, без да си даде труда да преброи парите, които бяха вътре.
— Благодаря, Сам. Искаш ли да присъстваш?
— За нищо на света няма да го изпусна, Рег. — Тя се обърна да си върви, но изведнъж спря. — Колко пъти сте правили такива неща с Тери?
— Няколко.
— Някога проваляли ли сте се?
Солмън остави чантата в панера.
— Средно една от четири пратки отива зян — отвърна, — но проблемите обикновено са от страната на испанците. Или доставчиците ги пращат за зелен хайвер, или испанските ченгета хващат кораба, преди да напусне териториалните им води. Щом товарът се намери на дъното на океана, на нас ни остава само да го приберем. Всичко ще мине добре, Сам, не се тревожи.
— Надявам се.
— Как се справя Тери?
Сам се намръщи.
— Изглежда много добре.
— Ще обжалва, нали?
— Вероятно.
— Гадна история. Тери не е убиец.
— Е, на мен не ми приличаше и на търговец на наркотици. Чао, Рег. Късмет.
Тя се върна при колата. Макинли слезе и й отвори вратата. Сам му се усмихна. Щом се качи, погледна часовника си.
— Хайде, Анди. До два трябва да съм в затвора.
— Ще стигнем навреме, госпожо Грийн.
Макинли се качи и потегли, Сам извади цигара.
— Коланът, Анди.
Макинли спря пред затвора. Сам си пое дълбоко въздух. Мразеше тази сграда, мразеше миризмата, шума, хората вътре.
— Не знам колко ще се забавя, Анди.
— Стойте колкото искате, госпожо Грийн. И предайте поздрави на господин Грийн.
Сам слезе и мина през малката метална врата за пешеходци до портала за колите. Показа разрешителното писмо за свиждането и паспорта си на входа и се подписа в дневника за посетителите. Дадоха й временен пропуск и тя го закачи на сакото си.
Поканиха я в чакалнята, където двайсетина посетители, главно жени, седяха на оранжеви пластмасови столове. Сам остана права. Посегна към цигарите си, но забеляза голям надпис „Пушенето забранено“ и рисунка на цигара, задраскана с дебела червена черта, в случай че някой не разбира английски.
През следващите двайсет минути в чакалнята влязоха още десетина души, след това всички посетители бяха преведени през едно вътрешно дворче към залата за свиждане. Сред тях се втурна малко черно-бяло коли и заразмахва лудо опашка. Изведнъж кучето залая по една дебела негърка, хвърли се към чантата й. Двама надзиратели хванаха жената под мишниците и я повлякоха нанякъде въпреки съпротивата й. Кучето ги последва с радостно джафкане.
Преди да бъдат допуснати до залата за свиждане, документите на всички отново трябваше да бъдат проверени по списък; две служителки на затвора започнаха да проверяват личния им багаж. Сам се нареди търпеливо на опашката, въпреки че ужасно й се пушеше.
Когато й дойде редът, един надзирател с отегчен вид поиска разрешителното й и затърси името й в списъка. Накрая поклати глава и почука с химикалка по устните си:
— Няма ви в списъка, госпожо Грей.
— Казвам се Грийн, като цвета.
— Грей също е цвят 3 3 Green — зелено; gray — сиво; англ. — Б.пр.
.
Той я погледна безизразно и Сам се зачуди дали нарочно се прави на тъп, или наистина е малоумен. Доколкото имаше впечатление от надзиратели, бе по-склонна да приеме второто.
— Знам, че грей е цвят, но аз се казвам Грийн.
Той й върна разрешителното.
— Няма ви в списъка.
— В списъка на главния вход ме имаше.
— Този е друг.
Сам размаха разрешителното пред очите му.
— Ами това? Има ли печат на затвора? Пише ли, че имам право на свиждане? С днешна дата ли е?
Служителят я изгледа напълно безразлично.
— Няма ви в списъка — повтори.
От опашката се чуха нетърпеливи възгласи. Появи се друг надзирател, обувките му скърцаха, сякаш бяха чисто нови. Имаше лукаво изражение и беше с десетина сантиметра по-нисък от колегата си.
— Какъв е проблемът, господин Брадшоу? — попита.
— Тази жена я няма в списъка, господин Ригс.
Ригс погледна тетрадката му и прокара пръст по списъка.
— Наистина, няма ви.
— Откъде знаете? Дори не попитахте за името ми.
Ригс я погледна, присви очи:
— Няма нужда, госпожо Грийн. Съпругът ви е знаменитост тук.
— Значи това било. Изкарвате си го на мен заради Тери, така ли?
Ригс показа кривите си зъби.
— Хайде, хайде, госпожо Грийн, не сме толкова дребнави. — Показа й тетрадката. — Уверете се сама.
— Не ме интересува какво пише в тъпия ви списък. Имам разрешително за свиждане днес и искам да се видя със съпруга си.
Читать дальше