Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Сам, Сам, Сам — прошепна Тери.

Вкара касетата и натисна копчето.

На екрана се появи Сам. Усмихната, гримирана, с лека синя блуза и тънка златна верижка с кръстче.

— Здравей, Тери, как е?

Тя замълча за малко, Тери скръсти ръце и поклати глава.

— Знам, че в момента вероятно не си особено радостен — продължи тя, — но повярвай ми, след някой и друг месец и ти ще видиш смешната страна на случилото се.

Тя отново направи пауза, сякаш да даде време на Тери да реагира. Той просто се усмихна и продължи да клати удивено глава.

— Двайсет и няколко години твоя жена и майка на децата ти. Дължиш ми го, Тери Грийн. Имам право на малко почивка в някоя слънчева страна, така че точно това смятам да направя. Заминавам с Лора и Триша за Испания. Няма да се крия, знам, че можеш да ме намериш, но ако някой ден се появиш на прага ми, по-добре да е с усмивка и букет цветя. Имам предостатъчно доказателства, за да те тикна зад решетките за цял живот. И всичко е в сейф, така че, умната.

Тя погледна в камерата и се усмихна тъжно.

— Не трябваше да ме лъжеш, Тери. Не го прави повече.

Екранът прищрака и потъмня. Тери погледа телевизора още няколко секунди, след това избухна в смях. Вдигна глава и се закикоти гръмко; гълъбите над главата му се разлетяха уплашено.

Таксито спря пред голямата вила на върха на едно възвишение на морския бряг. Блаки слезе и се протегна. Потупа покрива на таксито:

— Изчакай.

Шофьорът кимна енергично и се ухили, показвайки дупката от двата си липсващи предни зъба.

Блаки отиде до масивните железни порти. Не бяха заключени и той тръгна пеша по дългата алея към къщата. Заобиколи вилата, придържайки се до стената. От другата страна се чуваха смях и плискане на вода.

Той зави зад ъгъла и се закова на място. Пред него стоеше едър мъжага. Мъжага с усмивка на уста и весели очи.

— Самият главен инспектор Блаксток — отбеляза Макинли. — От плът и кръв.

— Къде е тя? — попита Блаки.

Макинли кимна назад.

— При басейна.

Блаки кимна и се запъти натам. Макинли го последва.

Сам седеше до басейна и четеше вестник. На масичката до нея имаше кофичка с лед и бутилка шампанско. Лора лежеше на шезлонг, Триша плуваше в басейна. Сам забеляза Блаки, изправи се и му помаха. Отвори шампанското и напълни три чаши. Подаде една на Блаки и една на Макинли, след това вдигна своята към детектива:

— Без теб нямаше да се справя, Блаки. Благодаря.

Те се чукнаха.

Блаки отпи глътка шампанско и погледна към вилата.

— Хубаво местенце — отбеляза. — Надявам се, че не си изхарчила всичко.

Сам се усмихна и кимна към куфарчето до стола си. Блаки го вдигна, постави го на масата и го отвори. Беше пълно с пари. Банкноти от по петдесет лири.

— Дано да са истински, Сам.

— Не се тревожи, Блаки. — Тя кимна към парите. — А казват, че от престъпления не се забогатявало.

— Всъщност това вече не е валидно. — Блаки затвори куфарчето и допи шампанското си. — Имаш ли новини от Тери?

Сам поклати глава.

— Как е той?

— По-нисък е от тревата. Джеф Донован го търси под дърво и камък.

— Тери може да се грижи сам за себе си. Голямо момче е.

Блаки взе куфарчето и си тръгна. Сам и Макинли го изпратиха с поглед.

— Най-добрата полиция, която може да се купи с пари — отбеляза Макинли. — Нали така се говори за Столичното управление.

— Да, но парите не могат да ти купят щастие, Анди.

Макинли я погледна загрижено.

— Добре ли сте, госпожо Грийн?

Сам отпи шампанско.

— Да, предполагам. Ще видим как ще се развият нещата.

— Той винаги ще ви обича, трябва да го знаете.

— Да. Знам. — Тя протегна ръка и чукна чашата си в неговата. — За престъпността.

Макинли се усмихна:

— Да. За престъпността.

Уелсец, англ. — Б.пр.

Заболяване, при което се получава лош дъх в устата. — Б.пр.

Green — зелено; gray — сиво; англ. — Б.пр.

Hotdog — хотдог, буквално горещо куче, англ. — Б.пр.

Costa del Crimen — Престъпният бряг, игра на думи с наименованието на южното средиземноморско крайбрежие на Испания — Коста дел Сол — Слънчевия бряг, исп. — Б.пр.