Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Той иска да отиде там, нали? — изсумтя Триша. — Татко бяга на Коста дел Кримен и ние трябва да отидем с него. — Тя удари с вилица по масата. — Боже господи.

— Имах предвид само ние трите — обясни търпеливо Сам. — Слагаме ново начало.

— Без татко? — Триша се намръщи и се наведе напред. — Напускаш ли го, мамо?

Сам поклати глава.

— С вас човек не може да излезе на глава. Просто предложих да си направим малка ваканция. Добре, все едно че не съм казвала нищо.

— Аз нямам нищо против — побърза да я успокои Лора. — Да лежа по цял ден на плажа. Да, защо не?

Триша кимна.

— И аз съм навита.

— Ами Джейми? — попита Лора.

— Ще говоря с него. Той има изпити, но може да идва през ваканцията при нас.

— Сигурна ли си, мамо? — попита Триша.

Сам кимна.

— О, да. Повече от всякога.

Франк Уелч отвори очи и протегна ръка към телефона.

— Аз съм — обади се мъжки глас.

— Кой? — попита сънливо Уелч.

— Я се стегни бе, Ракел — сопна се Блаки.

Уелч седна в леглото и присви очи, за да фокусира часовника.

— Четири часа сутринта е — изропта.

— Спи, ако искаш. Щом не щеш да се заемеш, ще си потърся някой друг.

— Не! Чакай. Всичко е наред. Ще се заема. Какво става?

Блаки запази мълчание няколко секунди и Уелч си помнени, че връзката е прекъснала, но накрая събеседникът му се изкашля.

— Микробусите пристигнаха във Великобритания — обясни. — Реших, че трябва да те уведомя.

— Ами Грийн?

— Върнаха се още снощи. И двамата. Със самолет.

— Защо, по дяволите, не ми каза, че са дошли?

— Защото не искам да ги изплашиш. Имат няколко микробуса и информаторът ми не знае в кой е хероинът. Знае обаче къде ще стане размяната на стоката вдругиден.

— Къде?

Сърцето на Уелч затуптя силно. Той бързо взе бележник и химикалка.

— Информаторът ще ми каже, когато стане сигурно. Като ми се обади, ще те уведомя. Дотогава мирувай.

Връзката прекъсна. Уелч остана седнал, с телефон в скута. Още един ден, и Тери Грийн щеше да е негов. И Саманта. Нямаше търпение да го дочака.

Тери крачеше напред-назад из хола, когато мобифонът му иззвъня. Беше Макинли.

— По дяволите, Макинли, вече си мислех, че си се загубил.

Сам се показа от кухнята и Тери вдигна палец в знак, че всичко е наред.

— Всички сме тук, Тери — каза Макинли.

— Всичко наред ли мина през митницата?

— Дори не ни погледнаха.

Тери отново погледна Сам и вдигна палец.

— Анди, ти си гениален. Къде се намираш сега?

— Във фабриката.

— Страхотно. Провери дали всичко работи. Аз ще се обадя на Донован, за да уредя срещата. Чакай там.

Тери затвори. Приближи се до Сам, вдигна я и я завъртя във въздуха.

— Всичко е наред, любов моя. Минахме безпрепятствено.

— Всичко ще е наред, когато получим парите. Хайде, пусни ме на земята.

— Глезла.

Остави я на пода и я целуна, тя обгърна врата му с ръце.

— Към леглото — нареди и я побутна към вратата.

— Какво те възбуждат тези пари? Всеки път, когато получиш някакви, искаш да правим секс.

— Това е най-добрата виагра.

Той я целуна отново силно по устните.

Накрая Сам успя да се освободи от прегръдката му.

— Да не слагаме тигана, преди да сме хванали рибата — каза тя. — Чакай да вземем парите.

Тери се ухили и кимна.

— Да, права си. Ще празнуваме по-късно. Да се обадя по-добре на Донован.

Сам кимна.

— Ще се приготвя.

Тери се обади на Джеф Донован и му съобщи, че са готови за размяната, след това заключи къщата и отиде при колата, където го чакаше Сам. Беше студено и тя носеше дълго черно палто и ръкавици. Тери се качи зад волана.

— Вече дори не мога да карам собствената си кола — оплака се Сам.

— Сам, ще ти купя десет сааба — успокои я с усмивка Тери.

Франк Уелч огледа самодоволно полицаите около себе си. В стаята се бяха събрали повече от четирийсет мъже и жени, повече от половината — въоръжени.

На стената зад него бяха залепени снимки на Тери и Саманта Грийн и биячите им и на Джеф Донован и хората му.

Началник Едуардс стоеше със скръстени ръце в един ъгъл. Той погледна часовника си. Уелч му се усмихна и кимна самоуверено. Детективът държеше мобифона си. Беше го зареждал цяла сутрин и носеше резервна батерия. Блаки щеше да се обади веднага щом разбере къде ще стане предаването на наркотика.

Едуардс бе предложил да поставят Донован под наблюдение, но Уелч го убеди, че не бива да плашат мафиотите. Ако Донован надуши, че го следят, цялата операция щеше да се провали. Едуардс настояваше Уелч да разкрие самоличността на информатора си, но детективът не се поддаваше на натиска. Блаки искаше да остане в сянка. Арестът на Грийн и Донован бе трамплинът, който щеше да изхвърли Уелч към върха, и той не искаше да пропилява този си шанс. Той лапна няколко ментови бонбона.