Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Тери спря сааба зад склада до изоставената фабрика, където трябваше да бъде извършена размяната на наркотика и парите.

— Няма смисъл да привличаме вниманието — каза той на Сам.

Двамата слязоха от колата. Тери постави ръка на рамото на Сам и двамата се насочиха към Макинли, който ги чакаше на вратата.

— Сигурна ли си, че искаш да присъстваш? — попита Тери.

— Малко е късно да ме питаш — отвърна Сам и повдигна яката на палтото си.

— Макинли може да те закара.

— Всичко ще мине добре, нали?

— Разбира се.

Тери леко я стисна за рамото.

— В такъв случай искам да съм с теб.

— Значи си се променила — усмихна се Тери.

— Ти ме промени.

Макинли ги въведе в изоставената фабрика. Трите бели микробуса бяха наредени в дъното на постройката с отворени задни врати. Пред тях имаше кашони с бира. Беемвето бе паркирано в другия край на фабриката, с предница към изхода.

— Донован още го няма — обяви Макинли.

— Ще дойде. Ти стой на вратата и чакай да се появи.

Флечър, Пайк и Ръсел седяха на една маса и играеха карти.

Бяха отворили един кашон и до всеки от тях имаше кутия бира.

— Не ставайте, момчета! — извика им Тери.

Сам забеляза някаква метална арка над входа на фабриката.

— Какво е това, Тери?

— Детектор за метални предмети. Също като онези, които се използват на летищата.

Сам се намръщи.

— Защо тук?

— Донован е стар познат, но това не означава, че му имам доверие.

Франк Уелч подскочи при иззвъняването на мобифона. Долепи го до ухото си:

— Да?

— Имаш ли химикалка? — попита Блаки.

— Да. Имаш ли адреса?

— Защо, по дяволите, си мислиш, че се обаждам?

Детективите и униформените полицаи в стаята чакаха напрегнато. Уелч записа адреса в бележника си и затвори.

Обърна се към Едуардс:

— Готово. — Приближи се до голям план на Лондон и посочи един участък. — Тук са.

Едуардс се приближи и погледна къде сочи Уелч.

— С хероина ли? — попита.

Уелч кимна енергично:

— Тери Грийн чака да предаде стоката. Всичките му авери са там, а Донован всеки момент ще се появи.

Едуардс го потупа по рамото:

— Изпипана работа, Франк.

— Добре! — изкрещя Уелч и посочи вратата. — На работа.

Макинли показа глава през вратата и подсвирна, за да привлече вниманието на Тери. Той го погледна и Макинли вдигна палец в знак, че всичко е наред. Отвън се чу блъскане на врати на коли.

— Добре, момчета, време е! — извика Тери на Флечър и хората му. Те оставиха картите и побързаха да се присъединят към него. Тери смигна на Сам: — Скоро всичко ще свърши, скъпа.

Тя се усмихна и погледна часовника си.

Макинли въведе широкоплещест мъж с черно кожено яке. Зад тях влязоха четирима яки типове с надути чанти.

Мъжът до Макинли кимна на Тери:

— Как е, Тери?

— Все по-добре става, Джеф.

Джеф Донован бе малко под метър и осемдесет, с къса коса и добре оформена къса брада. Той забеляза детектора за метални предмети и се намръщи:

— Какво, по дяволите, е това?

Тери се усмихна любезно.

— За всеки случай. Нали нямаш нищо против?

Погледът на Донован стана по-суров, усмивката му се стопи.

— Какво ще кажеш ти и хората ти да минете първи през него?

Тери вдигна рамене.

— Защо не?

Махна на Флечър и останалите и посочи детектора. Те минаха под него един по един. Макинли ги последва. Детекторът изпиука и Донован и хората му настръхнаха.

Макинли се намръщи и зарови из джобовете си. Намръщи се и поклати озадачено глава. След това бръкна в джоба на панталона си и извади шепа дребни монети. Усмихна се смутено.

— Снощи залагах на игрален автомат. Имах късмет.

Остави монетите на масата и пак мина под детектора. Този път той не изпиука.

— Доволен ли си? — попита Тери.

Донован се усмихна и махна на Тери и Сам да минат под детектора. Сам въздъхна. Извади мобилния телефон и ключовете от чантичката си и ги остави на масата, преди да мине под детектора. Тери я последва.

— Добре ли е сега? — попита той Донован.

Донован се усмихна.

— Сега съм много по-щастлив. — Той бръкна под шлифера си. — Сега е моментът да извадя автомата и да офейкам с дрогата и парите. — Той погледна хората си. — Нали, момчета?

Тери настръхна, а Флечър и хората му се заоглеждаха тревожно.

Донован се ухили, извади ръката си празна. Сви пръстите под формата на пистолет и ги насочи към Тери.

— Пипнах ли те?

Флечър и хората му се засмяха нервно. Донован махна на четиримата мъже с чантите към детектора и мина след тях. Ухили се, приближи се до Тери и го прегърна.