— Сигурно са си тръгнали. Били са тук и са избягали. Закъснели сме.
Командирът на въоръжения отряд поклати глава.
— Огледай се. Тук от години не е стъпвал човешки крак. Приеми нещата, Ракел. Пратили са те за зелен хайвер.
Мобифонът на Симсън иззвъня и той се отдалечи, за да го вдигне. Командирът на ударния отряд се върна при хората си.
Уелч пъхна ръце в джобовете си и отиде по средата на фабриката. Колегата му имаше право. Тери Грийн не се беше вясвал тук. Никой не беше идвал. Едно от кучетата вдигна крак до стената.
Полицаите отново избухнаха в смях и се запътиха към микробуса си.
Симсън се приближи.
— Шефе, началникът е. Иска да знае как върви операцията.
Уелч поклати глава. Трябваше да помисли, преди да говори с Едуардс. Предстояха му много обяснения. Умът му обаче не го побираше къде се беше провалил.
Джеф Донован провери третия пакет хероин. Тери го наблюдаваше. Донован кимна.
— Страхотна стока, Тери.
— Нали ти казах. — Тери го потупа по гърба. — Разбират от хероин руснаците.
— Смяташ ли да внасяш още? Този е десет пъти по-хубав от помията на проклетите турци.
Тери се усмихна, наведе се и зашепна в ухото на Донован:
— Може, Джеф, но не казвай, за бога, на Сам. — Той се изправи и погледна Макинли, който наблюдаваше броенето на парите. — Как върви, момчета?
Флечър постави последната пачка в машината за броене. Райзър записа и последния резултат и подаде бележника на Макинли, за да сметне крайната сума.
— Не стигат — обяви Макинли.
Донован се намръщи.
— Как така?
Остави епруветката настрана.
— Двайсет кинта не стигат. — Макинли му подаде бележника. — Провери сам.
Донован извади банкнота от двайсет лири от портфейла си и я подаде на Тери.
— Няма да издържа още едно броене. Животът е прекалено къс, за да си пилеем времето за глупости.
— Работата с теб е удоволствие, Джеф — похвали го Тери и прибра банкнотата.
Двамата мъже си стиснаха ръцете, прегърнаха се и се потупаха един друг по гърбовете.
Сам крачеше нервно около беемвето и Тери отиде при нея и я прегърна.
— Готово, скъпа. Да се прибираме у дома.
Донован извика на тримата си биячи да прибират хероина в чантите.
Флечър, Райзър и Пайк започнаха да подготвят куфарите.
— Анди, ще отвориш ли багажника?
Макинли кимна и отиде при беемвето.
Изведнъж проехтя оглушителен гърмеж и всички замръзнаха по местата си. През вратата нахлуха четирима мъже с плетени маски. Тримата носеха пистолети, четвъртият — рязана пушка. Иззад група стари варели в дъното на халето изскочи пети човек, с автомат.
— Какво, по дяволите, е това? — изкрещя Донован.
Нападателите изтичаха към Флечър и хората му, размахаха оръжия.
— Пусни куфарите! На земята, веднага! — изкрещя онзи с пушката.
От дъното на фабриката изскочиха още двама маскирани и се нахвърлиха с пистолети върху Донован и хората му. Горилите на Донован оставиха чантите с хероина и вдигнаха ръце.
— Да не сте посмели! — изрева Донован, но един от нападателите го удари с пистолет в главата и той се свлече до един от микробусите; по челото му потече кръв.
Нападателят започна да го рита с все сила в корема.
Флечър, Райзър и Пайк легнаха по очи на пода, разпериха ръце. Двама от маскираните взеха куфарите.
— Това са моите пари! — изкрещя Тери.
— Тери, не — изплака Сам и го хвана за ръката. Дръпна го назад. — Остави ги да взимат каквото искат.
Един мъжага със синя плетена маска и камуфлажно яке застана пред Тери и насочи голям пистолет в лицето му.
— Прави каквото ти казва — изсъска.
— Знаеш ли кой съм аз бе? — изкрещя разярено Тери.
— Пукната пара не давам кой си.
— Ще те пипна. Ще те открия и ще те убия. Мъртъв си!
Мъжът със синята маска пристъпи към него и вдигна петлето на пистолета с палец.
— Тери, внимавай — изкрещя Макинли.
Той притича от беемвето и застана пред шефа си.
Тери го избута встрани.
— И сам мога да се справя, Анди. Не за пръв път ме заплашват с пистолет.
Донован се изправи, олюлявайки се, подпря се на микробуса. Двама от хората му го подхванаха.
Тери размаха пръст срещу мъжа със синята маска.
— Няма да ти се размине. Ще те преследвам до края на света.
Нападателят пристъпи напред и го изрита в корема. Тери се строполи назад и се удари в Сам, изстена от болка. Главата му издрънча на бетона и Сам изпищя.
Макинли изрева и се хвърли върху нападателя.
— Анди, не! — изкрещя Сам.
Нападателят стреля веднъж и Макинли се хвана за гърдите и се свлече по очи.
Читать дальше