Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Райзър затръшна вратата. Флечър насочи колата право към мъжа със синята маска. Нападателят изстреля няколко куршума, после отскочи встрани, за да се махне от пътя им. Беемвето изхвърча през вратата. Флечър хвърли последен поглед на Макинли и Сам, лежащи безжизнено като счупени кукли.

Тери се показа през прозореца, но Пайк го дръпна обратно.

— Пази си главата, шефе!

Беемвето полетя с пълна скорост по улицата. Парченца от счупеното стъкло се посипаха по главите им.

— Господи! — възкликна Флечър. — Бях си помислил вече, че ще се мре.

— Сам… — прошепна Тери.

— Кои бяха тези, Тери? — попита Пайк.

— Сигурно проклетите албанци — отвърна Флечър.

— Мръсници.

Тери погледна през прозореца.

— Сам…

Флечър и Пайк размениха тревожни погледи.

— Нищо не можем да направим, шефе — каза Пайк.

Тери сякаш не го чу.

— Сам… — повтори едва чуто.

Мъжът с пушката се показа на входа и надникна навън.

— Отидоха си! — извика.

Човекът със синята маска затъкна пистолета на колана си. Приближи се бавно до Макинли и Сам и си свали маската.

Подритна леко Сам.

— Готово.

Тя отвори очи и се извъртя.

— За бога, Зоран, ужасно беше.

— Игра блестящо — каза Зоран Поскович и протегна ръка, за да й помогне да стане. — Истинска актриса!

— Уплаших се до смърт.

Поскович я вдигна и я прегърна толкова силно, сякаш искаше да й счупи ребрата.

Макинли седна и разкопча якето си. Огледа изкуствената кръв по ризата си и се усмихна на Сам. Тя му отвърна с усмивка. Той се изправи и я прегърна.

— Ти си истинска звезда, Анди — похвали го тя.

Поскович извика на хората си да взимат наркотиците и да ги натоварят на колата си.

— Внимавай, Зоран — предупреди го Сам. — Тери не е глупав. Бързо ще се досети и ще потърси отмъщение.

— Няма да има време, трябва да се крие от Донован — отвърна Поскович и махна към куфарите. — Освен ако не си решила да му върнеш парите.

— Това е последното, което ще ми дойде наум. Ще ми помогнете ли за куфарите? А, трябва да взема и нещо от багажника на сааба.

Тери гледаше през задното стъкло.

— Преследват ли ни, шефе? — попита Флечър.

Той превключи скоростите и отново натисна газта.

Тери поклати глава:

— Не.

— Слава богу — намеси се Райзър. — Бяха въоръжени до зъби.

— Да, така е — съгласи се разсеяно Тери.

— Имаме късмет — отбеляза Пайк. — Дяволски късмет. Пропуснаха ме на сантиметри.

— Да, но все пак те пропуснаха, нали? Никой не пострада.

— Пръснаха задното стъкло — напомни Райзър и погледна плахо в огледалото.

— Да, но всички сме добре — повтори Тери. — Освен Сам и Макинли. — Той се намръщи, тръсна глава. — Нещо не е наред. Спри колата.

— Какво? — не повярва на ушите си Флечър и се извърна.

— Спри колата!

Флечър натисна спирачки.

— Какво има? — попита Пайк.

Тери потърка брадичката си.

— Не знам.

Намръщи се и отново премисли всичко, което се беше случило във фабриката. Рязаната пушка. Пистолетите. Заплахите. Реакцията на Макинли. Изстрелът. Поведението на Сам. Кръвта по пръстите й. Изражението й, преди да се хвърли върху убиеца. Прострелването й…

— Застреляха само Макинли и Сам — каза Тери, — но никой от тях не беше въоръжен. Нито някой от нас. Не може да не са забелязали, че не се съпротивляваме… — Той поклати глава. — Няма логика.

— Шефе, можеше да ни убият — настоя Райзър.

— Не мисля. — Тери потупа Флечър по рамото. — Назад към фабриката, Ким.

— Не съм сигурен, че идеята е добра, шефе.

— Прави каквото ти казвам, по дяволите!

Флечър се изчерви, направи обратен завой и потегли към фабриката. Тери се загледа с безизразно лице през прозореца.

— Сигурен ли си, че трябва да го правим, шефе? — обади се Пайк. — Може още да са там.

Тери го изгледа хладно и Пайк бързо сведе очи.

Спряха пред фабриката.

— Вие чакайте тук — нареди Тери и отвори вратата на беемвето.

— Да дойдем с теб, шефе — настоя Флечър. — Може още да са вътре.

Тери поклати глава.

— Няма нужда.

Той отиде бавно към фабриката. Халето бе празно. Той се приближи до мястото, където бяха застреляни Сам и Макинли. Нямаше кръв, но в праха, където бяха лежали, се виждаха следи.

— О, Сам — прошепна Тери.

Върху масата бе поставен малък телевизор. Тери се приближи и забеляза, че е с вградено видео и вътре е пъхната касета. „Пусни ме“ — пишеше от едната страна.

Тери прокара ръка през косата си и погледна към тавана на фабриката. На гредите бяха кацнали няколко гълъба и гукаха тихо.