Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Тери се обърна към Сам:

— Сам, запознай се с Джеф Донован, най-долното копеле от северната страна на Темза.

Донован се усмихна и протегна ръка. Сам я пое.

— Вторият по гадост — поясни той. — Жена ми ме превъзхожда. Само не й го казвайте. Радвам се да се запознаем, Сам. — Той огледа фабриката. — Та къде сега е стоката?

— В микробусите.

— Да приключваме тогава и да си ходим по домовете.

Джипът изсвири с гуми, закова на сантиметри от бронята на полицейския микробус отпред.

— По-полека — предупреди Уелч. — Искам да стигна цял.

Лапна две ментови бонбончета.

— Извинявай, шефе — смотолеви сержант Кларк и смени на по-ниска скорост.

Уелч държеше план на града в скута си и оглеждаше улиците, покрай които минаваха. До указаното от Блаки място им оставаха не повече от десет минути.

Инспектор Симсън седеше отзад и нервно барабанеше по вратата.

Зад тях се движеше син микробус на полицейския отряд за бързо реагиране, а зад него — още шест коли с детективи и хора от Отдела за борба с наркотиците и два микробуса с униформени. Следваха ги и две коли с обучени кучета. Уелч искаше да включат и хеликоптер, но Едуардс отказа по финансови причини. Въпреки това сега разполагаха с предостатъчно хора, за да заловят Тери Грийн.

Сърцето на Уелч биеше лудо; изгаряше от нетърпение да тикне Тери Грийн зад решетките, където му беше мястото. И всички лаври щеше да обере само той. Блаки със сигурност щеше да предпочете да не се замесва. Цялата слава оставаше за Уелч и той бе решен да се възползва пълноценно.

Гореше от нетърпение да види изражението на Грийн, когато му слага белезници. Също на Джеф Донован. И на Саманта Грийн. Уелч се подсмихна. Това чакаше с най-голямо нетърпение. Да погледне Саманта Грийн в очите и да й съобщи, че е арестувана. Очакването бе почти мъчително и Уелч почувства, че се възбужда. Той се изчерви от неудобство и се разкрачи, за да оправи панталона си. Даде си сметка, че Кларк го гледа озадачено. Уелч изръмжа и посочи напред.

— Не съм казвал да се влачиш като костенурка.

Флечър постави една пачка банкноти в машината за автоматично броене и тя забръмча. Пайк записа цифрите от електронното екранче, а Райзър прибра преброените пари в едно от няколкото куфарчета. Сам и Тери ги наблюдаваха.

— Не съм мислила, че десет милиона лири заемат толкова много място — призна тя.

Тери я прегърна с една ръка.

— Това ще ни осигури спокоен живот до края на дните ни, скъпа.

Сам кимна.

— Дано да е така, Тери, защото нямам намерение да преживявам подобно нещо отново.

Макинли стоеше облегнат на беемвето с кръстосани крака и наблюдаваше как Донован и горилите му разтоварват хероина от микробусите.

Тери стисна рамото на Сам.

— Всичко това те възбужда, нали? Хайде, признай си.

— Не съм сигурна, че „възбуждане“ е вярната дума. По-скоро съм уплашена до смърт.

— Е, така поне знаеш, че си жива. Наистина жива. Както след като изригнал Везувий.

Сам се намръщи.

— За какво говориш?

— Везувий. Вулканът. След като изригнал, всички оцелели започнали да се любят.

— Ти все си мислиш за секс. Рано или късно все натам те избива.

Той се ухили.

— Исках да кажа, че след като мине опасността, човек трябва да отпразнува това, че е останал жив.

Сам поклати глава и вдигна заканително пръст.

— Това да не е заобиколният начин да ми кажеш, че искаш да спиш с мен?

Тери се изсмя.

— Може би по-късно.

Тя също се засмя.

— Може би.

Донован бе извадил по един пакет от всеки микробус и ги беше оставил на масата. Проби дупка във всеки и провери хероина със специални химикали.

— Да не би на стари години да си станал подозрителен? — подвикна му Тери.

— Просто проверявам.

Сам погледна часовника си.

— Не се безпокой, скъпа — успокои я Тери. — Скоро свършваме.

Кларк спря до микробуса на въоръжения отряд. Полицаите излизаха един по един и проверяваха оръжието си. Двама униформени наблюдаваха фабриката с бинокли.

Прозорците на долния етаж бяха заковани и над товарния вход имаше табелка „Продава се“.

— Имаме план от агенцията за недвижими имоти — обяви командирът на въоръжения отряд, висок жилав мъж с прошарена коса.

Не си направи труда да се представи по име и Уелч остана с впечатлението, че е сърдит, защото не са го оставили да командва цялата операция. Уелч обаче нямаше намерение да отстъпи. Това бе негова операция. Неговата слава. Въоръжените полицаи бяха само работна ръка.