Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— В главата?

— Не съм се целил, Сам. Не съм искал да го убивам. Просто исках да го сплаша. Повярвай ми, беше самозащита.

Тери се облегна назад и зачака Сам да заговори. Старицата и задната част на църквата изпъшка и се изправи. Прекръсти се и излезе.

— Защо ми го разказваш едва сега, Тери?

— За да нямаме вече никакви тайни. За да отворя нова страница. За да започнем на чисто. — Той се изправи и я погледна в очите. — Вече съм друг човек, Сам. Честен кръст.

Той посегна към ръката й и тя този път не се дръпна. Загледаха мълчаливо олтара.

Тери се вмъкна в микробуса и огледа тайника, монтиран от механиците на пода. Беше широк около метър, метър и половина на дължина и десетина сантиметра дълбок. Тери кимна одобрително:

— Добра работа, Майки.

Майки Фокс стоеше зад микробуса с бутилка „Сан Мигел“ в ръка.

— Да, момчетата си ги бива. Иначе подковаваха коне за коридата.

Тери слезе от микробуса. Вече бе прегледал другите два, а Оскар наблюдаваше Флечър, Райзър и Пайк, които пълнеха тайниците с увити в найлон пакети. Сам гледаше отстрани, Макинли стоеше до нея с ръце отзад.

— Сигурен ли си, че ще стане, Тери? — попита Фокс. — Да ги прекараш ей така през митницата?

— Няма аз да ги прекарам. Със Сам се връщаме със самолет днес следобед. Ким и момчетата ще върнат микробусите.

— Явно са големи смелчаци.

— Ами. Планът просто няма къде да се провали. Те ще натоварят евтин алкохол в Кале и ще качат микробусите на ферибота. Митничарите дори няма да ги погледнат. На ден през тях минават хиляди контрабандисти на алкохол. Пък дори да ги спрат, най-много да конфискуват алкохола. Няма да търсят наркотици.

Фокс погледна Сам и тя се усмихна и вдигна рамене.

— Съпругът ми ме уверява, че всичко ще е наред.

Сам и Тери пристигнаха на Хийтроу рано вечерта. Макинли ги беше закарал на летището в Малага с беемвето, преди да потегли по дългия път за Лондон. Те излязоха от терминала и се наредиха за такси.

— Нервен ли си? — попита Сам, когато се настаниха на задната седалка на една кола.

— Нищо ми няма. От години внасям алкохол и досега никой не е решил да претърси микробусите.

— Аз едва се сдържам. Имам чувството, че всеки, който ме погледне, знае в какво участвам. Едва не припаднах, когато ми проверяваха паспорта.

Тери я хвана за ръката.

— Скоро всичко ще свърши. Ще започнем спокоен живот.

— Надявам се.

Когато таксито ги остави пред къщата, Тери прегърна Сам.

— Мога ли да взема на заем сааба? — прошепна.

Сам го отблъсна.

— Тери, току-що пристигаме.

— Имам работа, любов моя.

— Триша и Лора ще искат да те видят.

— Знам, но преди това трябва да се погрижа за едно нещо.

— Какво?

— Една работа.

— Каква работа, Тери?

— По-добре да не знаеш, скъпа.

— Мислех, че сме съдружници в престъпленията.

Тери се изсмя. Пусна я и протегна ръка.

— Хайде, дай ключовете.

Сам въздъхна отчаяно и му ги подаде. Тери я целуна по бузата и отиде при сааба.

Сам влезе в къщата.

— Аз съм — извика.

— В кухнята сме! — отвърна й Лора.

Триша и Лора ядяха спагети.

— Как мина вторият меден месец? — поинтересува се Лора.

Сам се усмихна.

— Не толкова щуро като първия.

— Къде е татко? — поинтересува се Триша.

— По работа.

Триша се намуси.

— Има ли спагети и за мен? — попита Сам.

— Разбира се — отвърна Лора и побърза да й сипе.

Сам отпи от млякото на Триша.

— Какво ще кажете да се преместим да живеем в Испания?

— Какво? — Триша едва не изпусна вилицата си.

Лора се обърна изненадано:

— Мамо?

— Просто ми хрумна такава идея.

— Мислех, че ненавиждаш Испания — отбеляза Лора.

— Не самата страна. Само приятелите на баща ви, които постоянно срещаме там. А те са с малко… странни вкусове.

— Меко казано — съгласи се Лора; напълни една чиния със спагети и ги заля с доматен сос с гъби.

— Реших обаче, че не е зле да си осигурим малко разнообразие. Да се махнем от тези мъгли и студове.

— Ами училището? — попита Триша.

— И в Испания имат училища. Английски.

Лора постави чинията със спагетите пред Сам и й подаде вилица.

— Откога го планираш? — попита.

— Нищо не съм планирала. Просто ми хрумна. Тук нищо не ни задържа, нали? След като Грейс вече я няма.

— И Джонатан се разкара от живота ми, това ли имаш предвид? Вече съм самостоятелна и мога спокойно да замина.

Сам потупа Лора по ръката.

— Просто реших, че не е зле да идем малко на слънце. Не търси скрит смисъл навсякъде.