Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Той изви врат, за да го разкърши. Изведнъж забеляза тъмен силует до колата; застина. Лицето му беше познато. Беше Анди Макинли, бившият шофьор на Тери Грийн.

Уелч смъкна стъклото на джипа:

— Какво, по дяволите, търсиш тук, Макинли? Мислех, че работиш вече за Джордж Кей.

Макинли се облегна на багажника и наведе глава на нивото на лицето на Уелч. Ухили се, показвайки големите си зъби:

— На госпожа Грийн не й харесва да киснеш пред дома й. Сигурен съм, че разбираш. Самотна жена с малко момиче в такава голяма къща. Виж, ако го правеше по служба, нямаше да имаме нищо против, но доколкото се досещам, не си по служба. Има тънка граница между наблюдение и дебнене и на мен ми се струва, че си я прекрачил.

Уелч присви очи.

— Мога да те задържа за възпрепятстване на полицейско разследване, Макинли. Сега изчезвай от…

Макинли извади голям автоматичен нож, натисна сребристото му копче и от дръжката изскочи петнайсетсантиметрово острие.

— Не прави глупости, Макинли.

Макинли го изгледа презрително, наведе се и заби ножа в предната гума на джипа. Издърпа го и прибра острието; от гумата се чу силно съскане.

— Защо, по дяволите, го направи? — изсъска Уелч. — Мога да те арестувам за това.

Макинли вдигна равнодушно рамене:

— Ами арестувай ме. Така ще можеш да обясниш на шефа си защо киснеш посред нощ пред дома на една самотна жена.

На вратата се звънна и Сам побърза да отвори. Беше Анди Макинли с черен шлифер и вдигната яка заради студа.

— Всичко е наред, госпожо Грийн. Няма повече да ви безпокои.

— Благодаря, Анди. Не се сетих на кого друг да се обадя.

— Нали затова съм тук, госпожо Грийн. — Той вдигна ръка, сякаш козирува. — Пазете се.

Обърна се да си върви.

— Анди, мога поне да те поканя за едно питие. Влез за малко.

Макинли се подвоуми, после се обърна и се усмихна:

— Благодаря, госпожо Грийн. Аз никога не отказвам.

Сам затвори вратата и го покани в хола. Триша се показа от горния етаж:

— Кой е?

— Търсят ме по работа — отвърна Сам.

Триша беше само по широк сутиен и шорти. Макинли бързо извърна очи и това накара Сам да се засмее. Триша също забеляза реакцията му и слезе няколко стъпала, за да погледне по-отблизо госта.

— Триша, в леглото! — изкомандва Сам.

Триша се изплези и изтича нагоре.

— Хайде, Анди, свали този шлифер.

Макинли съблече дрехата и я преметна на облегалката на креслото. Сам наля две чаши уиски.

— Искаш ли нещо вътре, Анди?

— Само капка вода, госпожо Грийн, всичко друго би било светотатство.

Сам наля малко вода в двете чаши и подаде едната на Макинли. Вдигна своята за наздравица:

— Благодаря, Анди, рицарю мой.

— Няма защо. Както казваше баща ми, тежка е царската корона. — Той се усмихна. — Знаете ли, бях на дванайсет, когато разбрах какво искаше да каже.

Той се разположи на дивана, Сам се сви на един стол до камината. Двамата надигнаха чашите.

— Засега Ракел си тръгна, госпожо Грийн, но не мисля, че ще се откаже. Знаете ли, има някакво особено отношение към вас.

Тя кимна.

— Да. По очите му се познава. Имам чувството, че ме съблича с поглед.

Макинли кимна.

— Разбирам го напълно.

Отпи нова глътка уиски.

Сам го погледна над ръба на чашата си, запита се дали ирландецът не опитва да флиртува, но реши, че не. В Макинли имаше някаква особена галантност, която много й харесваше, и тя реши, че ако той реши да сваля някоя жена, ще го направи на колене и с червена роза в ръка. Тя си го представи и се засмя.

— Добре ли сте, госпожо Грийн? Изглеждате, сякаш умът ви е на светлинни години оттук.

Сам се усмихна по-широко.

— Всичко е наред, Анди. Просто съм радостна, че ми даде визитната си картичка.

— Винаги съм на вашите услуги, госпожо Грийн.

— Как се разбираш с Джордж Кей?

Макинли вдигна рамене, но не отговори. Сведе поглед и Сам предположи, че не иска да обсъжда отношенията с шефа си.

— Какво правиш за него?

Макинли отново вдигна рамене.

— Горе-долу каквото и за Тери.

— Мислиш ли, че можеш да правиш същото и за мен?

Макинли вдигна очи и я погледна. Тя за пръв път забеляза колко сини са очите му — изключително бледосини, сякаш гледаше през нея.

— От защита ли имате нужда, госпожо Грийн?

Сам прокара пръст по ръба на чашата.

— Тери ме помоли да свърша някои неща вместо него. Това е нова територия за мен, Анди. Ще съм по-спокойно, ако някой ми пази гърба.

— Госпожо Грийн, за мен ще бъде удоволствие. — Той протегна ръка и чукна чашата й. — Истинско удоволствие.