Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Добре — склони тя накрая. — Какво трябва да правя?

Ашър се наведе назад и издърпа едно чекмедже. Извади прозрачна пластмасова папка с няколко листа.

— Първо трябва да подпишеш няколко документа.

Патерсън се надвеси над рамото й, подаде й писалка. Сам я взе и погледна първия документ.

— Имам чувството, че подписвам със собствената си кръв — каза горчиво тя и подписа.

Ашър дръпна листа, попи мастилото и й подаде втори документ. Сам не си правеше труда да ги чете. Знаеше, че няма смисъл. Единственият й избор бе да подпише. Тери беше постигнал, каквото искаше. С подписа си тя поемаше контрола върху фирмите му. Върху влоговете му. Имаше повече от десет документа. Това бе целият му живот.

— И сега какво? — попита тя, след като свърши.

— Тери има сейф в Южен Кенсингтън — отвърна Патерсън. — Трябва да видиш какво има вътре.

— Нали може да го оставим за утре? Днес много ми се събра.

Когато Сам се прибра, Триша нагъваше пица.

— Ти ли си я купи? — попита Сам, кимайки към кутията.

Триша поклати глава.

— Ти. Използвах кредитната ти карта.

— Триш! Защо не ме попита?

— Защото те нямаше. Помислих, че може пак да закъснееш.

— Бях при баба ти. — Сам си взе парче от пицата. — Нали знаеш, че мразя ананас.

— Плодовете са полезни. Как е тя?

Сам седна на масата срещу дъщеря си.

— Все същото. Няма изгледи за подобрение. Такава е болестта.

— Да, знам. Учихме го по биология миналата година.

Сам отхапа от пицата, Триша отиде при хладилника и й наля чаша мляко.

— И как е в училище?

— Училище като училище. И там няма изгледи за подобрение.

— Скоро ще свърши. Ще отидеш в колеж или в университет.

Триша въздъхна.

— Не започвай отново, мамо.

— Не започвам. Образованието е много важно нещо. Знаеш го.

— Ти си напуснала училище на петнайсет и си се справила в живота.

Сам се засмя и остави парчето пица на масата.

— О, Триша, стига. Почти четвърт век завися от другиго. Това не е голямо постижение.

— Ти си съпруга и майка. Отгледала си три деца. Създала си дом.

— Такава ли искаш да станеш? Домакиня?

Триша се намуси.

— Не, по дяволите. Просто казвам, че в живота винаги има избор, това е.

— Точно това ще ти осигури образованието, по-голям избор в живота. И не ругай.

— „По дяволите“ не е ругатня, мамо.

Сам вдигна вежди и Триша разпери ръце.

— Добре, няма да говоря вече. — Тя стана. — Имам домашни. Не стой много до късно, трябва да се наспиш, за да си хубава.

— Благодаря — засмя се Сам.

След като Триша се качи в стаята си, Сам си отвори бутилка бяло вино, пусна диск на „Игълс“ и разгърна документите, които й беше дал Патерсън. Второто четене не й помогна много да разбере скучните числа. Чекът от Уоруик Лок щеше да успокои кредиторите й за около седмица, но без сериозни приходи пясъчният й замък скоро щеше да се срине. Единственото спасение бе в сейфа на Тери.

След няколко часа тя се качи на горния етаж и се изкъпа. Докато сушеше косата си в спалнята, тя видя леко проблясване през завесите. Загаси лампата и погледна навън. Пред къщата й беше спряна някаква кола. Голяма кола.

Франк Уелч лапна два ментови бонбона и отново загледа дома на Сам Грийн. Беше посещавал къщата два пъти, и двата при обиск. Първия път, преди четири години, бе идвал, за да търси доказателства срещу наркоимперията на Грийн. Къщата обаче се оказа чиста и Уелч и колегите му си тръгнаха с празни ръце под дъжд от обиди от страна на Тери и Сам. Вторият път бе не по-малко безрезултатен — откриха обувките с петна от кръв, която впоследствие се оказа на Престън Сноу, едва след като претърсиха апартамента на Тери. Не беше сто процента сигурно, но експертът по генетика на отдела можеше да се закълне, че на земята би трябвало да живеят двеста милиарда души, за да има още някой същия ДНК профил. Това твърдение бе достатъчно убедително за Уелч и съдебните заседатели.

Уелч събра ръце пред устата си и издиша бавно, след това внимателно смръкна. Усети само аромат на мента. Намекът на Сам за лошия му дъх бе попаднал точно в целта. Този проблем го мъчеше още от ученическите му години. Той не беше пушач и честото миене на зъбите явно никак не помагаше, защото при всеки по-близък контакт хората се извръщаха с отвращение. Самият Уелч не надушваше нищо необичайно, което влошаваше допълнително нещата, защото нямаше как да разбере сериозността на проблема. А и ненавиждаше миризмата на мента.

Уелч се облегна и забарабани с пръсти по кормилото. Лампата в спалнята бе изгаснала още преди час, малко след това си беше легнала и дъщерята. Уелч знаеше, че Сам Грийн го е забелязала — той нарочно светна с фарове, когато тя влизаше в спалнята си. Искаше да й даде да разбере, че ще продължи нещата докрай и няма да се откаже, докато не съсипе целия престъпен бизнес на Тери Грийн. И без това нямаше какво по-полезно да прави. Никой не го чакаше вкъщи, освен това вече беше вечерял — прегоряла риба и пържени картофи в стола на управлението. Планираше само да дремне няколко часа и отново да се заеме за работа.