Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Нали нямаш нищо против, че пуша, Анди?

— Не, госпожо Грийн. Майка ми изпушваше по четирийсет цигари на ден. Сигурно не е спирала и докато ме е кърмила.

Сам прехапа устна, за да не се засмее. Вдиша и издиша бавно, наслаждавайки се на топлия пушек, нахлуващ в белите й дробове.

— Кой избра мястото?

— Тери. С часове обикаляхме крайбрежието, от Дувър, та чак до Шотландия.

— Това може би обяснява защо толкова нощи не се е прибирал.

Макинли й хвърли подозрителен поглед в огледалото.

— Шегувам се, Анди. — Тя дръпна отново от цигарата и издиша замислено. — В нощта на убийството на Престън Сноу Тери не беше с теб, нали?

Макинли поклати глава.

— Защо?

— Каза, че трябвало да свърши нещо сам.

— Не каза ли какво?

Той пак поклати глава.

— Знаеш ли какво ми каза, че правил?

— Не, госпожо Грийн, не знам.

От тона му личеше, че и не иска да знае.

— Нали знаеш, че ме помоли да излъжа, за да му осигуря алиби? Каза, че на никого другиго не можел да се довери.

Макинли не отговори.

— Твърдеше, че имал работа с някакви ирландци. Нещо, свързано с пране на пари. Взимал парите от тях, прекарвал ги през клубовете и им ги връщал чисти, като им плащал за стоки и услуги, които не е получил, такива неща. Каза, че в нощта на убийството бил в Килбърн.

— Мислите ли, че е имал предвид военизираните групировки?

— Така твърдеше, Анди.

— Опасни хора.

— И Тери така каза. Заплашили го, че ако каже на полицията за тях, ще прекратят договора. Със съответните последствия. Затова Тери не могъл да се оправдае пред полицията. И ме накара да лъжесвидетелствам. — Тя издиша нов облак дим и въздъхна. — Не че му помогнах с нещо.

Макинли посочи към плажа.

— Ето го Рег. Настанете се удобно и наблюдавайте.

Рег Солмън изключи двигателя и слезе от микробуса си с голяма непромокаема торба в ръка. Тримата му спътници го последваха и му помогнаха да разтовари надуваемата лодка от ремаркето. До тях спряха още три микробуса с надуваеми лодки. Наизлязоха още мъже. Също като Солмън и хората му, и те бяха облечени в черно и се движеха като роботи. След броени минути четирите лодки бяха във водата.

Навлязоха с гребане трийсетина метра навътре и чак тогава включиха моторите. Солмън извади устройството за ориентиране от торбата и го включи. То изсъска и екранчето му светна в оранжево. Солмън свери показанията му с компаса си и посочи наляво. Мъжът на руля веднага реагира и промени курса. Останалите три лодки го последваха.

С отдалечаването им от брега вълнението се увеличи чувствително и мъжете в черно се хванаха здраво за въжетата на подскачащите в стихията лодки. Солмън продължи да следи компютърчето и да насочва плавателните съдове.

Когато стигнаха желаното място, вече се бяха отдалечили на пет-шест километра от брега и вълните достигаха човешки бой. Солмън даде знак да спрат и моторите моментално замлъкнаха. Солмън провери за последен път компютърчето и извади един предавател от торбата. Издърпа антената до крайно положение. Предавателят имаше осем ключа и лампичка, показваща кога е активиран. Беше изработен по поръчка на Тери от един специалист в Мадрид и Солмън го бе използвал успешно вече пет-шест пъти.

Той натисна последователно осемте ключа. На морското дъно се задействаха осем механизма, бутилките с втечнен въздух надуха осем гумени шамандури. Шамандурите изплуваха, изкарвайки осемте бали с опакован в найлон канабис на повърхността.

Първата шамандура изплува отляво и една от лодките веднага се приближи до нея. Втора се появи до лодката на Солмън. След минута цялата стока бе на повърхността.

След още пет минути лодките със стоката се насочиха към брега. Солмън присви очи заради вятъра, после прибра компютърчето и предавателя в торбата.

Макинли отвори жабката и извади бинокъл. Огледа океана и погледна часовника си. Сам забеляза нещо да се движи в морето и посочи:

— Анди, там.

Макинли отново вдигна бинокъла и погледна накъдето сочеше тя. Четирите лодки плуваха към брега, мъжете едва се виждаха в тъмното.

— Да. Те са, госпожо Грийн.

Лодките излязоха на плажа и мъжете започнаха да разтоварват балите. Повлякоха ги към микробусите.

— Тип-топ — каза Макинли.

Преди да се доизкаже обаче, плажът се озари от прожектори. На пясъка изскочиха шест джипа, на пътя отгоре се появиха десетина полицейски коли и микробуси със сирени и сигнални светлини.

Сам се отпусна тежко на седалката.