Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Тогава нямаше тийнейджъри. До едно време бяхме деца, после изведнъж ставахме възрастни.

— И за превъплъщението е било достатъчно да изпиеш две чашки разредено вино…

Сам въздъхна отчаяно.

— Разказах ти този случай, защото мислех, че така ще разбереш опасностите. Не съм предполагала, че ще го използваш като аргумент против мен.

— Да, но нали разбираш какво имах предвид.

Сам кимна.

— Да, извинявай. Направих си прибързани изводи, не трябваше да те подозирам.

Триша се усмихна.

— Приемам извинението. — Присви изпитателно очи. — Къде беше?

— Имах работа. — Триша се извърна и Сам постави ръка на коляното й. — Наистина.

— Мамо, каква е тази работа, която се върши посред нощ?

Сам се подвоуми. Не искаше да лъже дъщеря си, но нямаше начин да й каже какво е правила на брега на Нортъмбърланд цяла нощ.

Триша прие мълчанието й за самопризнание.

— Виждаш ли! Прекарала си цяла нощ с онзи мъж, а на мен ми вдигаш скандал, защото съм поканила Кен да спи на дивана. Такава си двуличница!

— Не е така.

— Точно така е. — Триша стана и се запъти към банята. — Трябва да се приготвям за училище.

— Триша…

Триша затръшна вратата на банята и Сам остана на леглото, загледана в собственото си отражение в огледалото над тоалетката. На рамката бяха закрепени няколко снимки: Триша със Сам, с Лора, с Джейми. Нямаше снимка на Тери.

Сам въздъхна. Слезе на долния етаж точно когато Кен излизаше, закопчавайки ризата си. Той отвори уста да каже нещо, но Сам поклати глава. Не искаше изобщо да го слуша. Той метна раницата си през рамо и се измъкна покрай нея през вратата.

Макинли се появи от кухнята, пъхна мобифона в джоба на палтото си.

— Имаме проблем, госпожо Грийн.

— И още как, Анди.

— Не, истински проблем.

— По-голям ли е в сравнение с попадането на четири тона канабис в ръцете на полицията?

Макинли спря пред стар тухлен хангар недалеч от гара „Падингтън“. Прозорците на горния етаж бяха замазани с блажна боя, тези на партера — заковани с дъски. Сградата изглеждаше изоставена, но отпред бяха спрени три сравнително нови микробуса „Форд Транзит“ и пет-шест други коли.

Макинли слезе и отвори задната врата за Сам. Тя запали цигара и се огледа.

— Малко запуснато изглежда.

— Мястото не буди много подозрения, госпожо Грийн. Внимавайте къде стъпвате, плочите са малко неравни.

Сам последва Макинли при рампата. Между бетонните плочи беше избила трева и бурени. Макинли се качи по рампата и потропа по металната врата на склада. След малко отвътре някой извика:

— Кой е?

— Кой, по дяволите, може да е? Хайде, стига си се правил на интересен и отваряй, мамка ти. — Макинли се обърна виновно към Сам: — Извинете за израза, госпожо Грийн.

Вратата се отвори и на прага се показа набит мъж с работна куртка.

— Не е ли малко късно за предпазни мерки? — посрещна го Макинли; обърна се към Сам: — Госпожо Грийн, това е Ким Флечър. Той работи за Тери.

Флечър се ухили и й подаде ръка:

— Госпожо Грийн, радвам се да се запознаем.

Ръкуваха се. Флечър бе около четирийсетте, с прошарена коса. Очарователната му усмивка малко се разваляше от факта, че предните му два зъба липсваха и устните му бяха разкървавени. Лявото му око бе почти затворено, а дясното ухо — подуто.

— Съжалявам за Тери. Това беше несправедливо.

— Стига празни приказки, Ким — сряза го Макинли. — Госпожа Грийн се е наслушала на съболезнования, давай по същество.

Флечър кимна и ги покани вътре, затвори металната врата след тях.

Складът бе пълен с различни бутилки алкохол, наредени по метални рафтове — концентрати, вина, бири. Сам прокара ръка по един ред бутилки с шампанско. Имаше достатъчно за цял супермаркет. За няколко супермаркета.

Макинли се приближи.

— Това всичкото на Тери ли е? — попита тя.

— Да. Внася го от континента и го продава на няколко нелегални клуба. Джордж Кей също пазарува оттук. Тери не е ли споменал?

Сам поклати глава и смачка фаса си на пода.

— Едно от многото неща, за които скъпият ми съпруг не си е дал труда да ме осведоми. Как работите?

— Доставките са редовни, три пъти седмично. Три микробуса, понякога повече, в зависимост от работната ръка. Алкохолът идва от Франция и се продава из цял Лондон. Почти законен бизнес.

— Почти?

— Ами законен е, докато не го продадем. Внасяме го под претекст, че е за лична консумация, и митниците копче не могат да ни кажат.

Сам се усмихна, огледа кашоните с алкохол, натрупани почти до тавана.