Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Много остроумно, Грийн. — Ригс пристъпи в килията и измъкна Библията от ръцете му; подаде я на един от подчинените си. — Правото за четене на Грийн се отнема от днес. За един месец.

— Няма значение, господин Ригс, знам как свършва. С израждане на расата.

— Размърдай си задника и идвай в стаята за разпити, Грийн. Имаш посещение.

Тери седна и провеси крака от койката.

— Кой е?

— Не съм ти ординарец, Грийн. Смъкни си задника на долния етаж незабавно.

Ригс излезе, оставяйки двамата други надзиратели да придружат Тери до помещението за разпити на долния етаж.

Единият от надзирателите се казваше Дюн, бивш парашутист, и изглеждаше разбран човек. За разлика от Ригс, който използваше всяка възможност да вгорчи живота на затворниците, той беше спокоен и се държеше учтиво, въпреки че имаше физическата възможност да се справи с всяко непокорство.

— Кой е, господин Дюн? — попита тихо Тери. — Адвокатът ми ли?

— Ченгета.

— И таз добра.

Вратата на стаята за разпити беше отворена и вътре с гръб към коридора стояха двама мъже с тъмни костюми. Обърнаха се, когато чуха стъпките им. Единият беше Уелч, другият — инспектор Симсън.

Уелч се ухили злобно, очите му блестяха победоносно. Тери веднага се досети, че нещо в сделката с канабиса се е провалило, и стомахът му се сви.

— Добре изглеждаш, Тери — похвали го Уелч. — Загладил си косъма. Сядай.

— Предпочитам да остана прав.

Погледът на Уелч стана по-сериозен.

— Сядай, по дяволите, Грийн!

Тери го погледа няколко секунди в очите, после бавно изтегли един стол и седна. Уелч кимна на двамата надзиратели и те излязоха, като затвориха вратата след себе си. Симсън застана с гръб към вратата. Тери скръсти ръце и зачака Уелч да заговори, но детективът продължи да се усмихва с надеждата да го смути. Тери се прозина отегчено.

— Много поздрави от Рег Солмън — каза накрая детективът.

Тери запази непроницаемо изражение. Усмихна се леко и спря погледа си в една точка на стената зад Уелч.

— Четири тона — продължи полицаят. — Сигурно сърцето ти се къса. Това се казва удар.

— Да, е, не забравяй да дадеш на информатора си трийсет сребърника.

Уелч изцъка с език.

— Цената е доста по-голяма. — Погледна Симсън, за да се увери, че си води записки. — Това за самопризнание ли да го смятам, Грийн?

— Откога търсиш самопризнания, Ракел?

Уелч кимна.

— Прав си. По-голямо удоволствие ми доставя, когато твърдите, че сте невинни. Да се беше видял само, когато съдията прочете присъдата. Заслужаваше си.

— Това ли дойде да ми кажеш?

Уелч седна на отсрещната страна на масата.

— Колко струват четири тона марихуана на улицата? Няколко милиона. Мисълта ми е, че има и други участници в сделката, нали? За да разделите рисковете. Лъвският пай обаче щеше да дойде при теб, нали? Обзалагам се, че парите много ти трябват. Доколкото чух, имаш сериозни финансови затруднения. И няма начин да ги разрешиш. Поне докато си на топло. — Той се ухили и потърка брадичка. — Рано или късно Солмън ще пропее. Тогава името ти ще изплува и ще ти лепнат още десет години.

— Какво ще направиш, ще го биеш, докато проговори ли? Напълно в твой стил, нали Ракел? Защо не си избереш някой с твоите размери?

Уелч се наведе, без да сваля усмивката от лицето си.

— Като теб ли, Тери? Да, можем да го уредим. Защо не още сега? Да освободим напрежението. Ти си тук, а очарователната ти Саманта е вън. Сигурно доста неща ти липсват. Хубавата храна, разпивките с приятели, футболът. И сексът, разбира се. Сигурно много ти липсва сексът. Е, поне нормалният, между мъж и жена.

Тери махна небрежно.

— За разлика от този, по който ти си падаш.

Очите на Уелч станаха по-сериозни, но той продължи да се усмихва.

— Разбира се, ще пожелаеш да се срещнеш със Саманта. Да чуеш за станалото от нейната уста. Да разбереш какво се е провалило.

— Джаф, джаф, джаф — изрече бавно Тери.

— Не те смятах за човек, който ще се крие под фустата на жена си. Че ще я накараш да ти върши мръсната работа.

— Джаф, джаф, джаф. Като кученце, което иска да го изведат, за да пишка. Иди да въртиш опашка пред някой друг.

Усмивката на детектива се стопи.

— Мислиш се за много корав мъжага, а, Грийн? За велик.

— Всичко е относително, Ракел.

— Ти си едно нищо, Грийн. Нищожество, обикновен престъпник като най-долния педофил или джебчия.

Тери се усмихна спокойно.

— Помията вече я изхвърлиха, не си ли разбрал?

— На колко си сега, Тери, на петдесет? Петдесет и една? След петнайсет години влизаш в пенсионна възраст и знаеш ли какво? Ще ти остава още много в затвора. Когато излезеш, ще носиш чене, ще имаш изкуствена става и ще ходиш до клозета по десет пъти на нощ.