Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Да дойда ли с вас, госпожо Грийн?

— Не, прибирай се, Анди. Сигурна съм, че ти се спи не по-малко, отколкото на мен.

Макинли се усмихна и кимна.

— Да, така е. Но не се притеснявайте прекалено.

Сам се намръщи.

— Знам, знам, госпожо Грийн. Нещата може би изглеждат по-черни, отколкото са всъщност. Рег и момчетата няма да кажат и думичка, имайте им вяра. Те са професионалисти. Няма да ви издадат.

— Не е това…

Сам остави изречението незавършено. Нямаше смисъл да занимава Анди с тревогите си. Потупа го по рамото.

— Иди да дремнеш. Ще ти се обадя, ако имам нужда от теб.

— Благодаря, госпожо Грийн. Приятни сънища.

Тя слезе, Макинли се прозина, показвайки два реда безупречни зъби. Сам почука на прозореца.

— Хайде, Анди, влез за едно кафе. Така ще заспиш на волана.

Макинли кимна и пак се прозина широко.

— Благодаря, госпожо Грийн. Няма да е хубаво, ако блъсна лексуса.

Сам измъкна ключовете си, отвори входната врата и отиде направо в кухнята. Застина на прага — до хладилника стоеше някакво момче само по червени гащета и пиеше мляко от една бутилка.

— Какъв си ти бе? — изкрещя Сам; момчето се задави, разплиска мляко по плочките. — Какво, по дяволите, правиш в кухнята ми?

Той се преви на две, разкашля се още по-силно, разсипа още мляко по пода.

— Аз… аз съм… то…

Не успяваше да си поеме въздух и всеки път, когато опитваше да заговори, се задавяше.

— Какво има, госпожо Грийн? — Макинли се появи зад гърба й. — Кой е този?

Триша се появи на стълбите по фланелка до коленете, с разрошена коса:

— Той е с мен.

— Как така с теб? — сопна се Сам. — Какво прави в кухнята ми?

— Бях жаден — успя най-накрая да се оправдае момчето.

Макинли взе полупразната бутилка от ръката му и го потупа по гърба, след това прибра бутилката в хладилника.

Сам изгледа гневно дъщеря си.

— Триша, какво прави той тук?

— Учехме.

Сам кимна към тъмночервеното бельо на момчето.

— Това ли ви е униформата?

— Нямаше пари за такси.

— Да не е забравил как се ходи?

Момчето се поокопити, изправи се и направи неуспешен опит да заглади рошавата си коса.

— Аз съм Кен — каза и подаде ръка на Сам, но тя се направи, че не забелязва.

Подаде ръка на Макинли, но той просто поклати тъжно глава.

— Той живее в другия край на града, мамо.

— Не мога и за минутка да те оставя сама.

Триша присви очи.

— Ти си тази, която не се прибира по цели нощи. — Размаха пръст към Макинли. — Все с него ходиш.

Тя излезе от кухнята и се втурна нагоре по стълбите.

Кен се усмихна смутено на Сам и Макинли.

— Е, не е болка за умиране.

Сам се намръщи.

— Какво?

Кен кимна към млякото.

— Млякото на пода. Не е болка за умиране.

Сам го изгледа презрително.

— Обличай се и се махай от дома ми.

Кен остана на мястото си като вкоренен. Помръдна едва когато Макинли пристъпи към него, промъкна се покрай Сам и изтича в хола.

Сам го последва. Дрехите на момчето бяха на един стол, върху единия диван имаше чаршаф.

— Тук ли си спал? — попита тя.

Той кимна и започна да обува дънките си. Сам огледа стаята. Върху масичката имаше купчина учебници.

Мобифонът на Макинли иззвъня и той излезе в задния двор, за да говори; Сам се качи на горния етаж и почука на вратата на Триша.

— Триш?

— Остави ме на мира.

— Триш, искам да поговорим.

Сам отвори вратата.

Триша седеше на леглото с четка за коса в ръка.

— Това е моята стая. Нямам ли право да остана малко сама?

— Ти си на петнайсет, а аз съм ти майка.

— Това не означава, че нямам права, нали?

Сам седна на леглото до дъщеря си.

— Разбира се, че имаш права, но и аз имам право да се тревожа за теб, нали?

— Все си мислиш най-лошото. Мислиш си, че съм спала с Кен.

— А какво да си помисля, като го заварвам в кухнята по гащи?

— Е, не сме правили секс. Той искаше, но аз отказах. Не забравяй, че ти си правила секс като непълнолетна. Нали?

— За бога, тогава бях на седемнайсет.

Триша кимна рязко.

— Което в тъмното средновековие е било една година преди да навършиш пълнолетие. Така че нека не си вадим кирливите ризи.

— Триша, това съм ти го казала като пример какво не трябва да правиш. Ако можех да върна времето…

— Какво, щеше още да си девствена, когато се жениш за татко? Така по-добре ли щеше да ти е?

— Как изведнъж разговорът се извъртя към моя живот? Говорехме за теб.

— Ти ме обвини, че съм спала с Кен. Просто изтъкнах, че и ти не си била света вода ненапита като тийнейджърка.