Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— За лична консумация, а?

— Да. Това, което виждате, сме го събрали за последните няколко месеца.

— Все говориш в множествено число, Анди.

— Имам предвид Тери. Хората на Тери. Шофьорът на микробуса казва, че организира сватба или рожден ден и че е поканил петдесетина приятели. Митниците нищо не могат да направят и алкохолът се докарва тук. Чиста работа.

Флечър се приближи.

— Момчетата чакат в офиса.

Той ги поведе към една пластмасова будка в дъното на склада. Вътре трима мъже се суетяха около четвърти, седнал с извита назад глава на един стол.

Беше около трийсетте, с рошава коса, брада и мустаци. Присвиваше очи от болка, докато един от останалите попиваше кръвта от лицето му с парцал.

— Стига си скимтял, Райзър, нищо ти няма — окуражаваше го онзи с парцала.

— Знаеш ли как боли? — проплака Райзър.

Лицето му беше насинено, устните му — подути, през челото му минаваше дълбока драскотина.

— Това е психологически момент — каза онзи с парцала.

— Адски боли — настоя Райзър.

— Какво е станало? — попита Сам; четиримата мъже в кабинката я погледнаха озадачено.

— Ограбиха ни — обади се Флечър, преди Макинли да проговори. — Проклета слободия. Ограбиха ни на пътя посред бял ден. Не знам какво ще стане с тази страна. Вижте как ни наредиха със Стив.

— Бяха шестима — допълни Райзър. — Най-малко шестима. С шибани бухалки.

— Момчета, може ли да се държите по-прилично в присъствието на дамата. Това е съпругата на Тери.

Райзър сведе виновно очи.

— Извинявайте, госпожо Грийн. Просто сме малко възбудени. Аз съм Стив Райзър.

— Съжалявам, госпожо Грийн — извини се Флечър; допря носната си кърпичка до устата.

— Да, извинявайте, госпожо Грийн — каза и мъжът с парцала.

Беше нисък, с голо теме и малък белег на бузата. Вдигна ръка, но осъзна, че още стиска парцала. Хвърли го на Райзър и се представи:

— Аз съм Роджър Пайк.

Сам се ръкува и с него. Другите двама се представиха като Пит Елис и Джони Ръсел.

— Сега ще ми кажете ли какво точно стана? — обърна се Сам към Райзър.

— Слязохме от ферибота както всеки път, госпожо Грийн. Минахме през митницата и се разделихме, трите микробуса по различни пътища. За по-голяма сигурност. Това го измисли Тери.

Макинли му направи знак да побърза и Райзър кимна енергично.

— Добре — продължи, — значи караме си най-спокойно и не щеш ли, задминава ни друг микробус. Син, нали, Ким?

Флечър кимна.

— Тъмносин.

— И така, зад волана седи някаква руса мадама. И така се усмихва, че мед да ти закапе на душата. И ни показва някакъв регистрационен номер. Нашия номер. Така че аз решавам, че е паднал. И че двамата с приятеля й се проявяват като добри самаряни. Отбивам.

Макинли отпусна глава назад, затвори очи и въздъхна отчаяно.

— Хайде, Анди — възнегодува Флечър. — И ти щеше да постъпиш така.

Макинли просто въздъхна още веднъж.

— Добре, значи спирам — продължи Райзър. — Слизам и отивам от задната страна на нашия микробус, за да видя дали няма някаква повреда. Да ме шибат отзад, ама… — Макинли му хвърли строг поглед и той се поправи: — Извинявайте, госпожо Грийн. Както и да е, можете да си представите колко бях изненадан, като установих, че номерът си е на мястото. Тогава другият микробус спря и отвътре наизскачаха онези с бухалките и плетените маски и ни се нахвърлиха. Било е капан.

— И още как — съгласи се Сам; обърна се към Макинли: — Какво са взели?

— Алкохол за около десет хиляди и микробуса.

— И портфейла ми — добави Райзър. — Взеха ми портфейла.

Макинли го изгледа хладно; Райзър отмести поглед, промърмори нещо и вдигна парцала към челото си.

— Имате ли представа кой го е направил? — попита Сам.

— Конкуренцията, госпожо Грийн — отвърна Макинли. — От време на време имаме спречквания с други фирми, но това е различно. Предполагам, че след като Тери е в затвора, някой е решил, че може да ни измести. Този бурен трябва да се изтръгне из корен, преди да се е разраснал.

— Не съм по градинарската работа — отвърна Сам. — Ако трябва да се плеви нещо, съпругът ми да се оправя.

Тери лежеше на койката си и четеше Библията, когато главен надзирател Ригс се появи на вратата на килията с двама свои колеги.

— Откога стана религиозен, Грийн? — изсумтя презрително той.

— Спазвам само заръката на Господ да се разселим по земята и да се множи семето ни — отвърна Тери, без да вдига очи от книгата. — Така че, защо не го послушате, господин Ригс? Да се изнесете оттук и да се размножавате?