Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Тери се изправи толкова бързо, че столът му падна, звукът изкънтя в помещението като изстрел. Уелч разпери ръце и примигна, помисли, че Тери ще го нападне.

Тери се усмихна.

— Какво си помисли, Ракел, че ще те ударя тук, пред твоя човек и с половин дузина надзиратели отвън, които само чакат повод да ме тикнат в изолатора? — Той пристъпи към детектива и Уелч направи крачка назад. — Когато те ударя, ще е навън и ще е толкова силно, че няма да можеш да се свестиш.

Уелч се отърси от уплахата и размаха пръст.

— Заплашваш ме, а? — Обърна се към Симсън. — Нали го чу, той ме заплаши.

Тери изсумтя презрително и му обърна гръб. Симсън се дръпна от вратата и го пусна да излезе.

По-късно същата сутрин Макинли закара Сам до автосервиза, където бяха почистили спрея от сааба й. Тя остана доволна от работата, на стъклото нямаше и следа от жълтата боя. Монтьорът, който бе извършил услугата, дребен накуцващ ирландец, отказа да вземе пари с обяснението, че бил задължен на Тери.

Сам каза на Макинли, че ще отиде направо да види свекърва си. Уредиха си среща за следващия ден. Тя седна зад волана и си даде сметка, че се чувства по-добре, когато шофира сама. Нямаше нищо против да я возят, но предпочиташе да държи съдбата си в собствените си ръце.

Както обикновено Грейс седеше пред прозореца с ръце в скута и гледаше разсеяно навън.

— Добро утро, Грейс — поздрави весело Сам.

Грейс не реагира. На масичката до нея имаше чиния с риба на скара, варени пресни картофи и чаша портокалов сок.

— Грейс, не си пипнала обяда — смъмри я Сам.

Сложи си стол пред нея, взе вилицата и набоде парче риба.

— Много вкусно изглежда, Грейс. Защо не опиташ малко?

Поднесе вилицата към устата на свекърва си. Устните на Грейс се отвориха и Сам пъхна парчето риба в устата й. Грейс задъвка машинално, без да отмества поглед от прозореца.

— Добре ли спа, Грейс?

Не последва отговор, а и Сам не беше очаквала. Грейс Грийн отдавна не беше в състояние да води смислен разговор с когото и да било.

— Аз лично не съм мигнала — продължи Сам, поднасяйки ново парче риба към устата й. — С Тери изгубихме четири тона канабис и едва не ме арестуваха. Ужасна нощ.

Грейс се усмихна любезно и продължи да гледа през прозореца, дъвчейки замислено.

— Виж, след този провал оставаме без пукната стотинка. Къщата, колата, тази клиника. Ще се наложи да зарежем всичко. Освен ако не се съглася да се включа в мръсните игрички на любимото ти синче. Фалшиви банкноти от Испания. Трябва само да ги вкараме в страната. Какво да правя, Грейс?

Грейс се намръщи. Обърна се към Сам:

— Ти не си ли Лора?

— Не, Грейс. Лора е дъщеря ми. Аз съм Саманта.

Вратата се отвори. Появи се болногледачка в бяла униформа; изглежда, присъствието на Сам я изненада.

— О, здравейте, госпожо Грийн. Тъкмо идвах да прибера чинията на Грейс.

— Още не сме свършили.

— Ще дойда по-късно тогава. — Болногледачката понечи да излезе, но спря и затвори вратата. — Сигурно не е моя работа, госпожо Грийн, но госпожа Ханкок искаше да я уведомя, ако ви забележа в заведението. Заради таксата на Грейс.

Лицето на Сам посърна. След провала в Нортъмбърланд нямаше представа как ще плати таксата за старческия дом. Или която и да било друга такса.

— След петнайсет минути започва обичайната си обиколка — завърши болногледачката.

Сам се усмихна и й благодари. Младата жена излезе и тя продължи да храни свекърва си.

Грейс преглътна, след това се обърна към Сам със замечтан поглед:

— Ядохме варена сьомга, нали? Сьомга със спаначен сос.

— Точно така. Това ядохме.

По лицето на Грейс се разля лъчезарна усмивка:

— Сосът беше пресолен. Иначе хубава сватба. С Тери бяхте прекрасна двойка.

— Нали? Много добра двойка.

Грейс се намръщи и лицето й стана отново безизразно. Тя наклони глава настрани и се вгледа в Сам.

— Коя си ти?

Сам въздъхна и набоде ново парче риба.

— Аз съм Саманта, Грейс. Хайде, дояж си рибата.

Ричард Ашър говореше по телефона и крачеше из кабинета си като пантера в клетка. Лорънс Патерсън, който седеше на ръба на бюрото му, стана и посрещна Сам с въздушна целувка.

Ашър каза дочуване на събеседника си от другата страна на линията и остави слушалката.

— Саманта, благодаря, че се отби. Научих, че нещата са минали… немного гладко.

— Може и така да се каже, Ричард. — Сам седна на един от черните дивани и запали цигара. Патерсън побърза да й предложи кристален пепелник. — Чакаха ни с отворени обятия. Знаеха точно кога и къде ще изкараме стоката.