Дженифър Донъли - Тези плитки гробове

– Непрекъснато – отвърна Труди и мрачно изгледа годежния си пръстен. – Гилбърт Гроувнър бе направил предложението си преди седмица. Сватбата бе запланувана за май.

– О, Труди – каза Джо, – как ще...

– Не знам. Някак – бързо каза Труди. – Но ти харесваш Брам. Как би могла да не го харесваш? Така че за теб няма да е проблем.

– Не, разбира се, че не – каза бързо Джо и отклони поглед. Втренчи се в камината. – Но не говоря за себе си. Говоря за теб. Ами ако развалиш годежа?

Труди изсумтя.

– И за какво? За да се омъжа за момчето с ябълките и да живеем в мизерия? Не, благодаря. Няма да бъда бедна. Или да остана стара мома. Или да стана работещо момиче. Ябълките и целувките са хубаво нещо, но това тук е по-хубаво – каза тя и обхвана с жест стаята за музика с изрисувания ù таван, копринената тапицерия и безценните статуи.

За Труди всичко това е сделка, осъзна Джо. Тя беше зашеметяваща красавица и щеше да продаде тази красота за пари – парите на Гилбърт Гроувнър. Любовта не беше част от сделката. Разкритието я смрази. Мразът се задълбочи, когато Джо си даде сметка, че според Маминка и нейната майка правеше същото с нея.

– Ами ако имахме свои собствени пари, Тру? – попита тя внезапно, обхваната от гняв заради тази несправедливост. – Ами ако ние имахме работа, банкови сметки и инвестиции? Представяш ли си колко различно щеше да е всичко?

– Колко странно се държиш днес – отбеляза Труди. – Стига си говорила безсмислици.

Тя хвана Джо за ръката. Сега и двете гледаха празната камина.

– И не се тревожи чак толкова от подробностите за първата брачна нощ. Аз ще мина първа по този път. После ще ти разкажа всичко, за да знаеш точно какво да очакваш. Можеш да дойдеш да ме посетиш в новия ми и изключително внушителен дом веднага щом се върна от сватбеното си пътешествие. Ще хапнем вкусен обяд, само ние, двете. Обяд, приготвен от моята готвачка и сервиран от моята прислужница.

Джо стисна ръката на Труди.

– И къде по-точно на Пето авеню ще бъде този дом? На номер седемдесет? На номер осемдесет? – попита тя.

– Още не съм сигурна, но със сигурност ще го откриеш лесно – тъжно каза Труди. – Просто гледай за много кучета и големи градини.

Глава деветнайсета

Пред вратата на стаята за музика се чуха стъпки и един мъжки глас каза:

– Открих ви!

Джо се обърна и се усмихна. Беше Брам. Той, Ади и Гилбърт тъкмо влизаха в стаята. Карълайн и Роб бяха зад тях.

– Маминка наоколо ли е? Стори ми се, че ù чух гласа – попита Ади напрегнато.

– Отиде да огледа новото жребче – отвърна Джо.

– Хубаво. Дайте да се махаме оттук, преди да поиска да ти провери зъбите, Джо. Или да вдигне крака на Труди и да ù огледа копитото – палаво рече Брам.

Всички се засмяха, освен Гилбърт. Предишния ден бе дал да се разбере, че намира споменаването на части от човешката анатомия в смесена компания за непристойно.

Групичката излезе от къщата и се озова на предната морава. Ранното октомврийско утро бе слънчево, небето ясно и беше все още достатъчно топло да стоиш навън само с наметка. Всички бяха в добро настроение и си бъбреха безгрижно, освен Труди. През няколкото минути, които им отне пътят от стаята за музика до моравата, тя изцяло се бе преобразила. Вече не беше забавна и палава. Сега бе тиха и сдържана и се съгласяваше с всяка дума на Гилбърт.

„Кимаща, усмихната маймуна“ – помисли си разочаровано Джо. Труди бе казала на Джо, че няма да позволи на Гилбърт да ù съсипе доброто прекарване, но Джо не беше сигурна, че може да ù вярва. Гилбърт приличаше на тъмен облак, който можеше да развали настроението на всеки. Каква ли щеше да стане с Труди няколко месеца след сватбата си? Ами след няколко години? „Победена – каза си Джо. – Затъпяла.“ Тази представа за приятелката ù я потисна.

Брам предложи на Джо ръката си и тя го хвана под лакътя. Гилбърт кавалерстваше на Труди и Карълайн. Ади хвана под ръка Роб. Групичката се запъти към реката.

– Изглеждаш особено прелестна днес – каза Брам на Джо.

– О, благодаря ви, уважаеми господине – отвърна тя.

Той сложи ръка върху нейната, което беше доста смел жест от негова страна.

– По бузите ти отново има руменина и аз се радвам да я видя. Но все още не си съвсем на себе си. Изглеждаш разсеяна. Надявам се, че престоят тук ще те ободри – продължи той.

– Вече съм ободрена – каза Джо и се усмихна на загрижеността му. – Вие с Гил и Роб добре ли прекарахте сутринта? – попита тя на свой ред. Тримата бяха излезли рано на разходка с двуколка.