Дженифър Донъли - Тези плитки гробове

– Не желая да говоря за това – заяви госпожа Олдрич.

– Но се налага – настоя Маминка. – На Питър му остава още най-много година и после Брам ще стане глава на семейството. Как ще живее момчето? Като ерген в някой жалък градски апартамент? Как ще се справи с товара на бизнеса без помощници? Как ще оцелее семейство Олдрич без нови наследници? Можеше вече да е направил предложението, ако не се беше случила тази работа с Чарлс. Колко още трябва да чакаме?

Джо затаи дъх, уплашена от отговора. Опита се да се отдалечи от вратата, но Труди я дръпна обратно.

– Обсъдих въпроса с Ана. Тя смята, че още е рано за предложение. Чувства, че ще е прибързано – каза госпожа Олдрич. – Особено сега, след смъртта на клетия Чарлс.

Джо издиша облекчено.

– Прибързано, виж ми окото. Това, което иска Ана Монтфорт, е време, за да потърси по-добри предложения. Иска да види дъщеря си добре задомена и ще разглежда само най-щедрите оферти.

– Маминке! Това е възмутително! – гласът на госпожа Олдрич стана писклив от възмущение.

Джо се потресе. Думите на Маминка я накараха да се чувства като чувал с брашно или топ плат.

– Освен това е вярно – отбеляза Маминка. – Семейство Монтфорт имат пари, но не колкото нас. Това, което имат в излишък обаче, е сой. Родословното им дърво е едно от най-добрите в цялата страна. Всичките пари в Ню Йорк не могат да купят толкова добра кръв и Ана го знае. Внукът ми ще е глупак, ако не побърза. Трябва да грабне момичето, преди някой друг да му я измъкне.

– Джо е само на седемнайсет. Ана смята, че правилната възраст за годеж е осемнайсет.

– В днешно време хората са прекалено деликатни в тези работи. Аз се омъжих на шестнайсет. Майка ми – на петнайсет. Момичетата са забравили основния си дълг: да се омъжат и да станат майки. Как ще създадеш голямо семейство, ако не започнеш рано? Брам трябва да заведе Джо на Бала на младите благодетели.

Госпожа Олдрич избухна в смях.

– Джо е в траур за баща си. Не може да ходи на бал !

– Може, ако не танцува.

– Кой го казва?

– Аз.

Балът на младите благодетели беше най-грандиозното социално събитие на сезона. Провеждаше се в музея на изкуствата „Метрополитън“ и беше благотворителен. Момичетата получаваха картички със списък на танците, които щяха да се танцуват, и продаваха тези танци на момчетата. Събраните средства се даряваха на музея. Балът се смяташе за много точен барометър на симпатиите сред младото поколение. Много от годежите във висшето общество се обявяваха в седмиците след него.

– Накарай Брам да купи всички танци от картичката на Джо, въпреки че тя не може да танцува. Това ще е демонстрация на факта, че Джоузефин Монтфорт е заета – заяви Маминка. – Може да носи черна рокля и да седи в края на залата. Така градските клюкари няма да имат какво да кажат.

– Ана никога няма да го позволи.

– Ще позволи. Възнамерявам лично да говоря с нея – каза Маминка заплашително. – Хайде, Лоли, скачай долу. Да идем да видим новото жребче.

Джо и Труди чуха как Маминка става от мястото си. Изтичаха в стаята за музика, преди да ги хванат.

Труди се тръшна на едно канапе със смях.

– Ако кучката не се плоди, е безполезна! – изимитира тя Маминка.

Джо, която не се смееше, пристъпи към огледалото и нагласи брошката на шията си.

– Когато говори за бракове, всичко звучи като нещо, което се случва между кучета – ядно каза тя.

– Ако Маминка получи каквото иска, до една година ще бъдеш омъжена, а до две ще си родила – каза Труди. – Брам Олдрич е добра сделка. Наследник е на едно от най-добрите семейства. Умен е. Хубав е, по свой си начин. И е дори по-богат от господин Гилбърт Гроувнър.

– Така е – разсеяно каза Джо.

– Сватбата ще трябва да е много стилна, така че ще се наложи да отслабнеш.

Джо се изплези в огледалото.

Труди я видя.

– Да не искаш да приличаш на бирена бъчва в сватбената си рокля? – попита тя.

– Талията ми е петдесет и един сантиметра. Това едва ли ме прави бирена бъчва – възрази Джо. – Освен това не е здравословно. Всички шивачки реформаторки го казват.

– Да, казват го. И до една са стари моми – върна ù го Труди.

Талията на Труди имаше обиколка от четирийсет и три сантиметра. Джо знаеше, че Труди се пристяга – че носи дори в леглото силно пристегнат корсет, за да постигне формата на пясъчен часовник. Самата Джо отказваше да се пристяга, с което ядосваше майка си.

– Ще отидете на сватбено пътешествие в Европа – продължи развълнувана Труди. – И ще живеете в елегантно имение на Пето авеню. Точно срещу моя нов дом. Ще прекарвате лятото в Нюпорт и ще имаш купища рокли и бижута. О, Джо... това е чудесна новина след огромната загуба, която претърпя. Сигурно си най-щастливото момиче на света!