Дженифър Донъли - Тези плитки гробове

– Студена е. Помага да се забави разлагането – обясни Оскар.

– От какво са пурпурните петна, Оск? Да не го е удушил приятелят? – попита Еди.

– Това си помислиха ченгетата. Но сбъркаха. Както обикновено – заяви Оскар.

– А какво се е случило?

– Оливър Литъл се е отровил. Петната са подкожни кръвоизливи, причинени от реакцията на организма му към отровата.

– Откъде знаете това, господин Рубин? – попита Джо, която искаше да говори, да мисли, да прави каквото и да е, само да не чувства.

– Оскар. Знам заради криминалистиката.

– Криминалистика ли? – повтори Джо. Не беше чувала тази дума досега.

– Наука за смъртта.

– Оскар е студент по медицина – обясни Еди. – Работи тук през нощта, за да се издържа, докато завърши. Не знам защо. Той е по-умен от повечето лекари в този град и от всички полицаи, до един.

– Как се упражнява криминалистиката? – попита Джо.

Любопитството бе надделяло над отвращението.

– Чрез щателно наблюдение, мила моя – каза Оскар с поучителен тон. – Разглежда се положението на тялото на жертвата, както и степента на вкочаняване, цветът и степента на разложение. Проверява се за отпечатъци от стъпки, от пръсти, петна и капки кръв. Изчислява се траекторията на куршумите. Установява се наличието или липсата на барутен нагар. Прави се разлика между рана от сатър и рана от нож за разфасоване. Различават се химичните ефекти на отрови, киселини и разтворители и реакциите към тях. И – той се усмихна неловко – се пребъркват джобовете на жертвата.

Той вдигна празна кутия от отрова за плъхове, плоска бутилка от уиски и касови бележки за двата предмета.

– Пийнал уиски за кураж, изсипал в остатъка отровата и го глътнал наведнъж.

– Значи не е удушаване – отбеляза Еди. – А не може ли жена му или приятелят ù да са го отровили и после да са оставили кутията и бутилката в джобовете му, за да заблудят полицията?

Оскар поклати глава.

– Твърде малко вероятно. Ако някой друг го беше отровил, то този някой друг би трябвало да го принуди да пие със сила. Щеше да има следи от борба – порязвания и охлузвания около устата най-малко. Освен това се оказа, че жена му и приятелят ù имат алиби. Едно познато ченге намина да ми го съобщи преди няколко минути. Били са видени в един ресторант и са стояли там от пет и половина до седем, след което отишли на театър. Един аптекар си спомня, че продал на господин Литъл отровата около шест часа, а в един близък бар му продали уискито само няколко минути по-късно. Тялото му било открито малко преди девет, а представлението, което гледали жената и приятелят ù, свършило точно в девет.

– Забележително – възхити се Джо. – Вие разрешихте случая!

– Добра работа, Холмс – рече Еди.

– Беше елементарно, Уотсън – каза Оскар. – Сега приятеля ще го пуснат и той ще получи жена му, а Оливър ще получи един дървен сандък. Истинският убиец? Разбитото сърце.

Оскар премина към друга маса. Еди го последва, без да спира да задава въпроси за Оливър Литъл и да записва отговорите на Оскар в бележника си.

Докато те се отдалечаваха, Джо издърпа чаршафа на господин Литъл нагоре до шията му. Колко страшно, помисли си тя, да лежиш гол, беззащитен и мъртъв, докато непознати хора те оглеждат. Дали баща ми също е бил донесен тук? Представи си го в моргата, проснат на масата като парче месо, и самообладанието я напусна.

– Господин Ру... Оскар – повика го тя високо, с което прекъсна Еди насред поредния въпрос. – Случайно да знаете дали тялото на Чарлс Монтфорт е било донесено тук?

– Не – отвърна Оскар. – Ние отидохме в къщата.

– Ходили сте дотам? – попита Еди. – Това не си ми го казал.

– Не си ме питал – отбеляза Оскар.

Джо се успокои, че баща ù не е бил тук.

– И той беше самоубиец – каза тя тихо, без да откъсва поглед от клетия Оливър Литъл.

Оскар обаче я чу.

– Не е вярно – възрази той.

Джо вдигна глава и го погледна.

– Какво казахте?

– Казах, че Чарлс Монтфорт не беше самоубиец.

Джо не вярваше на ушите си.

– Значи смъртта му наистина е била нещастен случай?

– Не, госпожице Джоунс.

– Но ако не е едното и не е другото...

Оскар хвърли многозначителен поглед на Еди.

– Стажантката ти ще трябва да поумнее, иначе на „Парк Роу“ ще я изядат с парцалите.

– Оскар, моля ви – настоя Джо.

– Чарлс Монтфорт не се е самоубил – повтори Оскар и изгледа Джо над очилата си. – Чарлс Монтфорт е бил убит.

3 Буябез – рибна яхния, традиционно провансалско ястие. – Бeл. прев.