Дженифър Донъли: Тези плитки гробове

– Върви, Еди. Побързай. Преди всички редакции на „Парк Роу“ да научат какво е станало. Най-сетне получи историята си.

Глава деветдесет и осма

Площад „Грамърси“

15 януари 1891 година

Джо вървеше из празните стаи на родната си къща и се чувстваше също толкова изпразнена от съдържание.

Прокара ръка по мраморната полица на камината в трапезарията и проследи с пръсти едно светло петно на стената, където бе висяла картина. Токчетата на ботите ù отекваха по оголения дървен под.

Беше прекарала толкова щастливи часове в тази къща – коледни празненства, рождени дни, тържествени вечери. Почти можеше да чуе гласа на баща си как посреща роднини и приятели.

Тези времена си бяха отишли също като него и никога нямаше да се върнат.

Мебелите бяха разпродадени на търг. Къщата беше продадена. Едно семейство от Филаделфия я беше купило. Бащата беше от новия тип хора, притежаваше фабрика за пишещи машини. Съвсем различно семейство от останалите обитатели на площад „Грамърси“.

„Стандарт“ също бе продаден. Сега Еди работеше в „Трибюн“. Бяха го наели след статията му за „Ван Хутън“, а след това си беше създал репутация с репортажите за ареста и делото срещу Филип Монтфорт. Общо взето, за една нощ се беше превърнал в най-четения журналист в Ню Йорк. Джо се радваше за него. Беше му писала да му го каже. Не го беше виждала от делото. Сега той беше много зает. Поне така ù беше казал.

Джо чакаше да се сбогува с майка си. Ана заминаваше за Уинетка същия следобед и щеше да живее близо до сестра си.

– Далече е от Ню Йорк – бе казала тя, след като съобщи на Джо за плановете си, – но се боя, че не е достатъчно далече. Никъде не е достатъчно далече. Не и след всичко случило се.

Вече нямаше семейство Монтфорт. Не съществуваше. Поне не и за хората, които, както казваше Маминка, имаха значение. Семейството обаче съществуваше за останалите жители на Ню Йорк. Историята стоя по първите страници на почти всички вестници в града през последните два месеца, от деня, в който Джо излезе от Гробницата.

Нюйоркчани поглъщаха всяка подробност. Всеки минувач на улицата знаеше как семейство Оуенс отказали да повярват, че дъщеря им е жива, и как отказали да допуснат полицията в дома си. Уинтроп Коут беше извадил заповед за обиск и тайнствените списъци излязоха наяве. Точно където Джо бе казала, че ще ги намерят. Бяха опаковани добре, за да не ги повреди времето, и съдържаха подробности за търговията с роби на „Ван Хутън“.

Заради тези списъци Филип Монтфорт беше обречен в очите на обществеността още преди да започне процесът. Ден след ден съдията изслушваше свидетели и се опитваше да стигне до истината. Искането на Филип да затворят Джо в „Даркбрайър“ беше отхвърлено. Веднага щом Ана разбра истината, тя анулира съгласието си в документите, които бе подписала.

Обвиненията срещу Фей бяха снети, когато стана ясно, че единствената ù цел е била да спаси Джо. Ана плати щетите, които Елинор Оуенс бе нанесла на приюта, и това доведе до снемане и на нейните обвинения.

Фей и Елинор бяха излезли от Гробницата незабелязано и бяха изчезнали. Джо знаеше защо – Фей се страхуваше. Страхуваше се, че Шивача все пак ще я продаде на Естер. Беше се прочула в града и цената ù се бе вдигнала. Щеше да им донесе добри пари. Шивача я търсеше, но още не я бе намерил. Фей я биваше да изчезва, Джо го знаеше, но дори и тя не би могла да се крие вечно. Двете с Елинор рано или късно щяха да се появят отново. Джо се тревожеше за тях.

Обвиненията срещу Филип Монтфорт останаха благодарение на Франсис Малън. Двама свидетели, които бяха прочели статията на Еди, се заклеха, че са видели Малън на кея на „Ван Хутън“ със Скъли в нощта на смъртта му. Малън се изплаши и се обърна срещу Филип. Каза пред съда, че Монтфорт му е платил да убие Ричард Скъли, Алва Бийкман и Стивън Смит. Също и за нападението над Еди Галахър и Джоузефин Монтфорт. Малън обаче твърдеше, че не той е убил Чарлс Монтфорт – Монтфорт го бил извършил собственоръчно, макар самият той да твърдеше, че било нещастен случай.

От свидетелското място Малън разказа, че отношенията му с Монтфорт са дългогодишни, и обясни как дъщерята на Елинор се беше озовала при Шивача.

Монтфорт, каза Малън, се свързал с него, когато се върнал от Занзибар. Специално ходил до Ню Йорк – официалният повод бил да върне вещите на Стивън Смит на родна земя, но скритата причина била да обезвреди Елинор Оуенс. Знаел, че е годеница на Смит и че Смит ù е изпратил доказателства за търговията с роби. Един подкупен полицай му направил услугата да потърси Елинор и открил, че е в „Даркбрайър“ и защо. Полицаят познавал един санитар в приюта, Франсис Малън, който винаги търсел начини да изкара допълнително пари.