Джон Сол - Дом за разплата

— Така и не разбрахме кои са истинските ѝ родители. Изобщо не се обадиха.

— Понякога е за добро — каза Бетина в момента, в който по радиоуредбата обявиха, че остават само две минути. Уви шала около врата си и пъхна ръце в ръкавите на палтото. — Съжалявам — рече, привеждайки се леко напред. — Може би не биваше да идвам. Но се радвам, че дойдох… приятно ми беше да се запознаем, Ед.

Ед обаче като че ли не я чу, така че Бетина се изправи и понечи да последва останалите посетители към изхода. Точно преди да се извърне, той пак проговори:

— Дръжте я под око заради мен, окей? — помоли я с пълни със сълзи очи. — А пък аз ще се напъна да си спомня фамилното име на Кейт.

— Не се притеснявайте — отвърна Бетина. — Ще я намеря. И за Сара ще се грижа. Не се тревожете излишно.

— Не мога да не се тревожа — каза Ед. — Тук няма кой знае какво друго да правиш. Но и аз се радвам, че дойдохте. Сега поне знам, че и някой друг освен мен го е грижа за момиченцето ми.

Изгубила доверие в способността да контролира гласа си, Бетина само му кимна и бързо си проправи път между масите, столовете и хората и излезе през тежките блиндирани врати на приемната за посетители. Подписа се в регистъра и излезе, но изведнъж тялото ѝ се смрази от нещо много по-ледовито от чистия нюингландски въздух.

Нямаше никаква представа как ще изпълни даденото обещание, но се зарече да намери начин.

Длъжна беше да намери.

Шеп Дънигън прибра пачката счетоводни разпечатки и бюджетните предвиждания, които трябваше да прегледа по молба на управителя, и щракна ключалките на куфарчето си.

На спокойствие, у дома щеше, за един час да свърши повече работа, отколкото за два дни в службата. Провери за последно електронната си поща, изключи компютъра и на излизане спря пред бюрото на Бони да провери дали няма някое съобщение.

Бони му подаде половин дузина розови листчета:

— Нищо, което да не може да изчака до утре — каза му. — А и да ги изгубиш — няма страшно. Имам копия от всичките.

Шеп изгледа мрачно листчетата:

— Е, точно заради тия не ми излизат сметките. — Прехвърли ги едно по едно и ѝ ги върна. — Няма как да ги изгубя, понеже изобщо няма да ги нося у дома.

— Никак не ме бърка — съгласи се Бони. — Приятна вечер.

— Задължително — каза вкиснато Шеп. — Аз, бутилката вино и разпечатките от бюджета. Самата романтика.

Прекара личната си карта през скенера и изчака металната решетка да се приплъзне настрани. В момента, в който се канеше да мине от другата страна, през външния вход влезе жена, която бутна пред себе си двойната врата към приемната за посетители.

Жена, която Шеп моментално разпозна.

Бетина Филипс.

Шеп замръзна на място и остави металната врата да се затвори отпреде му.

Тая пък какво търси тук, дявол да я вземе?

Последния път тая откачалка беше дошла в затвора с предложение да въведат часове по рисуване за затворниците, но лично Шеп се беше погрижил планът ѝ да бъде отхвърлен от раз. Не стига, че жена му ходеше от време на време при Бетина да ѝ гледа на листенца от чай — или на каквото там ѝ гледаше — ами сега и в затвора беше се намъкнала. Какво ли е намислила тоя път?

Прекара пак картата през скенера, отиде до входа на центъра за посетители и надникна през стъклото. Бетина Филипс беше все още на рецепцията, но само миг по-късно предаде документа си за самоличност, взе пластмасова табелчица от дежурния надзирател и беше допусната през вратата в самата зала за свиждания.

А щом тя влезе, Шеп мина през двойната врата и поиска от служителя да погледне дневника на посетителите.

Ето я — последният посетител за деня: Бетина Филипс. Написано с печатни букви име, подпис, номер на шофьорската книжка.

Само че не беше дошла на среща нито с управителя, нито с някой от персонала.

А беше дошла на свиждане с Ед Крейн.

Добре де, но какво общо има тя с Крейн? Човекът лежи за убийство, но каква връзка може да има това с Бетина Филипс? И изведнъж се досети: Ед Крейн е бащата на онова, сакатото момиче, с което Ник дружи напоследък — приемното дете на Мич и Анджи Гарви.

Но и от това не му стана ясно защо Бетина Филипс може да е дошла на свиждане с Крейн, освен ако не проявява някакъв извънреден интерес към дъщеря му. А ако се окаже, че е така, той лично ще забрани на Ник изобщо да контактува повече с това момиче. Само това му липсва: Ник да се замеси с единствената жена в града, която всички смятат за по-луда и от сина му.