Джон Сол - Дом за разплата

Сара пак кимна.

— Да те чуя! — настоя Мич и тресна с чука по масата, която Сара използваше за бюро.

Сара инстинктивно подскочи.

— Да, сър — прошепна. — Разбрах.

— А като се върна довечера от работа, очаквам да заваря една нова Сара Крейн. Ясно ли е?

Чукът отново се вдигна, но този път Сара не дочака удара му:

— Да, сър — промълви.

Мич излезе, заключи вратата след себе си, а Сара се сви на топка върху тясното походно легло и даде свобода на сълзите, които толкова дълго беше потискала.

След петата си обиколка на затворническия двор Ед Крейн намали темпото до ходом и с ръкава на сивата си затворническа риза отри потта, която бе лъснала по челото му въпреки мразовития въздух.

— Ей, Ед! — намали ход и Мостела, по прякор Мишока, и влезе за малко в крак с Ед. — Онова копеле Мич иска да ти каже нещо.

Ед проследи наклонената глава на Мишока и се убеди, че Мич Гарви го чака, опрял се на стената, кръстосал ръце пред гърди и с поглед, който буквално пробиваше дупка през Ед.

— Нищо друго ли не каза?

Мишока сви рамене, ускори крачка и отмина напред.

Ед прекоси двора, слаломирайки между групичките затворници, които си говореха тихичко и дъхът им образуваше облаци в студения утринен въздух.

— Искал си да ме видиш.

И понеже знаеше от горчив опит, че не е здравословно да се приближаваш до някой надзирател, умишлено застана далеч извън обсега на Мич Гарви.

Устните на Гарви се свиха в ледена усмивка.

— Исках само да те осведомя как вървят нещата с дъщеря ти.

От блясъка в погледа на Гарви на Ед му призля и едва успя да удържи ръцете си да не се свият на юмруци.

— Е?

За съжаление, не успя да произнесе тази дума толкова безизразно, колкото му се щеше, та можа да забележи в очите на надзирателя колко го зарадва притеснението му за Сара.

— Просто съм длъжен да ти спомена, че предприемаме определени „възпитателни мерки“ спрямо малката ти принцеса. Крайно време е да се научи да показва поне малко уважение към своите родители. Да не говорим за проявата на отговорност за собствените ѝ деяния.

Кръвта избуя по бузите на Ед, но той успя да задържи отпуснати ръцете си. Не се хващай на стръвта , рече си. Все едно не си го чул.

— Ама и тя е голямо серсемче — продължи Мич при вида на пламналото лице на Крейн. — Зор ще видя да избия от главата ѝ всичкото глупаво възпитание, което си ѝ дал, но ти гарантирам, че ще успея. — И киселата му усмивка съвсем разцъфтя. — Все ще намеря начин, по който да ѝ втълпя боязън от Бога.

Думата „избия“ тресна Ед като каменарски чук. Но какво можеше да направи. И веднъж само да замахнеше към Гарви, не му мърдаше цял месец в единочката. А пък нали той сам беше докарал Сара до сегашното ѝ положение? Нямаше никакво намерение да дава на Гарви повод още повече да ѝ вгорчи живота. Въпреки целия си бяс, успя да овладее и езика, и юмруците си, но през цялото време усещаше как Гарви вижда нарастващия му гняв и му се кефи.

— Като баща аз съм доста по-различен от теб — продължи Гарви, но с понижен глас, който съдържаше много повече заплаха, отколкото подигравателния му тон преди малко. — Така че ще я понауча на туй-онуй, докато е у нас. Или, ако трябва да съм по-точен, на куп неща ще я науча, докато е у нас.

Ед стисна зъби, най-после стисна и юмруци, обаче усмивката не слизаше от лицето на Гарви. Дръж се , заповяда си Ед. Не му доставяй удоволствие. Но вече беше почти изтървал контрол върху гнева си, та направи крачка напред.

А Гарви инстинктивно отстъпи. Обаче се съвзе мигновено и лицето му се свъси:

— На твое място — озъби се — бих се въздържал. — Ха си направил някоя глупост, ще се стъжни не само твоят живот, но и този на момичето ти. — Обърна гръб на Ед и се скри в затвора.

Ед Крейн остана на място, давайки си сметка, че не може с нищо да помогне на дъщеря си. Сигурно щеше да е по-добре, ако през онази нощ беше умрял той, а не оня тип.

По-добре щеше да е за оня.

А може би по-добре и за самия Ед.

Но от всяко положение щеше да е по-добре за Сара.

Бетина успя да си намери място в претъпкания паркинг на затвора, паркира и угаси двигателя, но не слезе веднага. Остана седнала зад волана, вперила поглед към двете наблюдателници, високите стени със спирали бодлива тел по билата и униформените служители, влизащи и излизащи през главния вход. Може би постъпва неправилно. Сигурно взема прекалено насериозно цялата тази работа със Сара Крейн.