Джон Сол - Дом за разплата

Ох, това момиче!

Да не си мисли, че парите растат по дърветата?

Изкачи се по тясното стълбище до таванската врата, отвори я и дръпна верижката на лампата. Крушката се полюляваше на жицата си и хвърляше сенки из цялата стая. Анджи мигновено установи произхода на ледения вятър.

Прозорецът зееше отворен.

Въздухът — толкова студен, като че идеше право от Северния полюс, и нищо чудно наистина да беше тръгнал оттам! — нахлуваше през прозореца и слизаше по стълбището, а в същото време пещта в мазето дънеше с все сила, за да произвежда топлина — топлина, която на тях с Мич им струваше куп пари, но сега излизаше обратно навън! Добре, че го откри навреме, иначе и всичките пари, които щатското правителство им плащаше за онова тъпо момиче, нямаше да им стигнат да си платят сметката.

На пода под прозореца имаше ръжен от огнище и Анджи моментално видя охлузването по перваза от насилственото вдигане на стъклото. Не стига, че хаби топлоенергия, ами и прозореца е трябвало да похаби. Стисна здраво ръжена. Ако не знаеше, че Всевишният не одобрява убиването на хора, като нищо щеше да измлати Сара един-два пъти не за друго, а за да я научи да цени парите.

— Стани, Сара! — заповяда ѝ, а някаква вена в главата ѝ взе да пулсира — безпогрешен признак, че е качила кръвното далеч над препоръчителните граници.

Което също се дължеше и на Сара Крейн!

Момичето обаче изобщо не помръдна.

Анджи захлопна прозореца и го заключи, после се отправи гневно към походното легло, на което спеше Сара.

Само че то беше празно.

Анджи прецени още веднъж тежестта на ръжена и си даде сметка колко хубаво постъпва Бог, че държи Сара далеч от обсега ѝ точно в този момент. После захвърли ръжена върху леглото и слезе по тясното стълбище.

Дали да не събуди Мич с новината, че Сара се е измъкнала от къщи?

Да, но Мич ще вземе да събуди всичко живо, включително и Дан Уест. Не, няма смисъл да вдигат толкова голям шум — поне не за жалко същество от рода на Сара Крейн.

Но какво да предприеме тогава?

Отговорът всъщност ѝ беше предварително известен. Пое дълбоко дъх, свлече се на колене, сведе глава и взе да се моли. Както винаги, Бог бързо се отзова на молитвите ѝ и ѝ каза как точно да постъпи.

Слезе до долу да се убеди, че и предната, и задната врата са заключени. Сара може и да се е изнизала от къщата, но това не значи, че ще я пуснат да се вмъкне незабелязано.

Ще трябва да им се помоли да я пуснат и да се надява, че Бог ще се чувства значително по-милостив от Мич, който дотогава ще е разбрал колко топлина са похабили. Но така или иначе, Анджи ще се погрижи да бъде волята Му. Все повече се убеждаваше, че Той умишлено е пратил Сара у дома им, а един от поводите Му е бил Анджи да научи Сара да носи отговорност за делата си.

Що се отнася до Анджи, тя, както винаги, ще изпълни съвсем точно Божията воля.

Предната врата беше заключена, но за по-сигурно Анджи я отключи и после пак я заключи.

После сложи и резето.

И изпълнила точ в точ Божията воля, Анджи Гарви се легна отново.

Сега вече можеше да заспи спокойно.

— Оставете ме тук — каза Сара, заковала поглед в къщата, която все още беше на една пряка разстояние, но светеше като маяк в мрака преди зазоряване. Това можеше да означава едно-единствено нещо: че поне един в семейството Гарви, най-вероятно Анджи, будува и я чака. — Последната пряка ще я мина пеша.

— Не е ли по-добре да вляза да поговоря с Анджи? — предложи Бетина. — Да я уверя, че си прекарала нощта в безопасност у дома ми.

— Само по-лошо ще стане — рече Сара, чийто глас бе успял да се разтрепери. — Моля ви се!

Бетина спря неохотно колата и изчака Сара да слезе.

— Ще се видим в училище — каза. А когато Сара ѝ отговори само с едва доловимо кимане, Бетина повтори: — Сигурна ли си, че ще се оправиш?

— Няма страшно — въздъхна Сара. Затвори вратата, изчака колата на Бетина да се скрие зад ъгъла и едва тогава се отправи към къщата, обмисляйки какво ще каже на Анджи. С кой акъл беше отишла да спи у Бетина? И защо Бетина я събуди чак в шест сутринта?

Поне на втория въпрос отговорът ѝ беше известен: завършила бе рисунката си след полунощ. Пък и не Бетина я беше поканила; тя сама отиде непоканена, така че не ѝ оставаше друго, освен да опере пешкира, както обичаше да казва майка ѝ.

Наложи си да не се поддава на подтика да се обърне и да тръгне в обратната посока. Качи се по предните стъпала и опита ветроустойчивата врата.