Джон Сол - Дом за разплата

Заключена.

Натисна звънеца.

Анджи отвори предната врата и я загледа ядно.

За миг Сара реши, че Анджи просто ще затръшне вратата под носа ѝ, но след малко тя взе, че отключи ветроустойчивата врата.

Сара я отвори, влезе и в същия миг усети уханието на пържен бекон откъм кухнята. Но вместо да се върне към подготовката на закуската, Анджи не отместваше студения си приковаващ поглед от Сара.

— Дължиш ми извинение — каза по някое време.

— Аз…

— И на Мич също.

Сара не вдигаше очи от пода.

— Но най-вече трябва да се молиш на Господ да ти прости всичките лъжи, измами и кражби.

Тук вече Сара не издържа и вдигна рязко глава:

— Не лъжа, не мамя и не крада! — каза така натъртено, че в очите на Анджи лумна гняв.

— Млъкни! — сряза я приемната ѝ майка. — Престори се, че си лягаш. Това не е ли лъжа? Отворила си с взлом оня прозорец и си повредила перваза му, вместо да слезеш долу и да излезеш през предната врата като честен човек. Това не е ли измама? Да не говорим, че си го оставила отворен, та всичката топлина да излиза навън, а това ни удря в джоба и си е равносилно на кражба от портмонето ми.

— Съжалявам — промълви Сара, при все че си даваше сметка колко малко означават в случая тези нейни думи и колко са закъснели.

— На колене! — заповяда ѝ Анджи. — Моментално! Тук! — Анджи коленичи насред всекидневната и дръпна със себе си и Сара, без да обърне внимание на стона, който Сара не успя да преглътне от болката в ранения ѝ хълбок и крак. — Моли се на Господ да ти опрости греховете и да ти покаже как да си възвърнеш милостта му.

Сара преклони глава:

— Съжалявам — прошепна пак. — Наистина съжалявам. Но толкова съм объркана…

— Бог ни е дал десетте Божи заповеди, та да не се объркваме — прекъсна я Анджи. Сключи ръце пред гърдите си и приведе глава: — Научи ме, Господи. Кажи ми как да изведа това дете до пътя на правдата.

Сара затвори очи и се напъна да се съсредоточи върху молитвите, които Анджи очакваше тя да отправи, но тялото така силно я болеше, че по бузите ѝ потекоха сълзи и тя усети, че каквото и да се опита да каже, само ще се разплаче.

А плачът ѝ само щеше да влоши положението.

Секундите се провличаха в минути, всяка минута като да траеше цял час, но по някое време все пак чу как Анджи измърмори последната дума.

— Амин.

— Амин — повтори тихо Сара. Напъна се и тя да стане заедно с Анджи, макар хълбокът ѝ да заплашваше да сдаде под нея.

— Господ желае да те предам на Мич и той да определи наказанието ти. Той всеки ден се разправя с такива като теб и със сигурност ще знае как да постъпи и в твоя случай.

Гърлото на Сара се сви, макар че ѝ призля от мисълта какво би представлявало подходящо наказание според Мич Гарви; хукна покрай Анджи към банята и едва стигна тоалетната чиния, преди да повърне. Докато се мъчеше да отмие горчивината от устата си, мярна как Анджи е застанала на вратата с победоносен вид.

— Ето го насъбралото се в тебе зло — каза Анджи. — Бог го изхвърли! — Сара нищо не каза, само обърса лице с износената кърпа. А Анджи продължи: — Мич е горе. Слага брава на таванската врата. Ще закове оня прозорец, та да не може да се отваря.

Както окачаше кърпата, Сара усети как пръстите на Анджи се впиха в ръката ѝ и само след секунда я полу-водеха, полу-влачеха по стълбите към втория етаж, откъдето Анджи я изтласка по тясното стълбище до тавана, а Мич ѝ се захили отвисоко.

Само дето в усмивката му нямаше и капка топлота.

— О, я виж кой се е прибрал! — рече. — Някой, който обича по цяла нощ да скита.

— Много съжалявам — прошепна Сара.

— Ти тепърва ще има да съжаляваш — отвърна Мич. И неговите пръсти се впиха в плътта, която вече бе посиняла от хватката на Анджи. Мич я дръпна навътре в таванското помещение и затвори вратата.

— Но пък няма за какво да се притесняваш — каза на отстъпващата назад Сара. — Само косъм да падне от главата ти, и щатското правителство ще ни спре парите. Така че този път минаваш метър.

Паниката на Сара взе да се уталожва.

— Обаче едно ще ти кажа, а ти си отваряй ушите. Ако още веднъж притесниш или мен, или жена ми, лошо ти се пише. — И опита в дланта си тежестта на чука, сякаш преценяваше колко болка ще може да ѝ причини с него. — Така че си прави сметката, разбра ли? Сега ще те оставя тук да си мислиш цял ден за постъпката си. И те предупреждавам: ха си направила и най-малкия опит да излезеш днес от стаята си, така ще те подредя, че никога повече няма да се измъкнеш оттук. — След което устните му се извиха в усмивка не по-малко ледена от погледа му: — И баща ти ще го подредя. Разбра ли ме?