Джон Сол - Дом за разплата

— Днес следобед ми се обади Дан Уест — обяви Анджи, приковала с поглед Сара. — Някой заклал кучето му. По най-жесток начин. А Конър бил в болница.

Сара забеляза как Тифани се вдърви, а очите ѝ зашариха тревожно първо към майка ѝ, после към баща ѝ, но момичето запази мълчание.

— Та за какво ти се обади Дан? — попита Мич.

— Защото — пак заби Анджи ледения си поглед в Сара — нашата малка почитателка на сатаната била замесена. Наложи се Дан да претърси раницата ѝ още там, на тротоара, пред очите на целия град. Изтръпвам, като си помисля какви ги приказват сега по наш адрес.

И без да вдигне очи, Сара усещаше, че всички погледи в момента са впити в нея и направо почна да се задушава от беса на Анджи и омразата на Тифани и Зак.

— Унизителна история — изплю Анджи.

— Добре де, Сара какво е направила? — излюбопитства Зак. — Наистина ли е убила кучето на Конър?

— Дан още не знае със сигурност — отговори Анджи. — Но затова пък ето какво е направила! — И хвърли рисунката на Сара на масата, а Тифани се задави при вида на окървавеното куче.

— Ега ти ужаса — прошепна Зак. — Адски гадно!

— Не давам повече да ми спи в стаята — каза Тифани и вдигна очи от картината да погледне майка си. — Хич и не си мисли, че ще ме принудиш!

— И какво по-точно стана? — не обърна Мич внимание на Тифани, поне за момента. — Кой друг беше там?

— Двама приятели на Конър — отговори Анджи, после млъкна за миг. — И Ник Дънигън.

— Ник Дънигън? — повтори Мич. — Той, че е откачен — откачен е, но не съм чул да вреди някому, освен на себе си. Пък и какво общо има тая рисунка с него? Сара я е нарисувала след като се е случила случката, така ли?

— Нарисувала я е преди да умре кучето — подчерта Анджи. — Чак после изкормили кучето, но тъкмо така, както го е нарисувала нашата малка художничка!

— А кой държеше ножа? — попита Зак. — Сара?

— Точно там е работата, че не е имало никакъв нож — каза Анджи и пак изгледа Сара. — Поне никой не е видял нож, нито са намерили такъв.

— Хайде стига, Анджи — изгълта на един дъх половината си бира Мич. — Как е умряло кучето според теб, след като никой не е имал нож… Или скалпел, като на картината, да речем?

— Магия — отсече мрачно Анджи Гарви.

— Ти пък сега… — поде Мич, но Анджи го прекъсна:

— Нарисувала е картината в часа при Бетина Филипс и само след половин час всичко се сбъднало! Точно така, както го нарисувала!

— Ами че нали и ние точно това рекохме снощи — изсъска Тифани. — Че злото, което е поразило баща ѝ и майка ѝ, ще я стигне и нея.

— Престанете с тия глупости… — пак се опита да каже Мич, но този път дъщеря му го пресече.

— Няма да престана, докато тя не се махне оттук — продължи да беснее Тифани. — Не я ща повече в стаята ми и никой не можа да ме накара да я приема насила!

А Зак извърна картината към себе си да я разгледа по-отблизо.

— Ама то това куче наистина прилича на Кинг… Тя откъде е знаела той как изглежда? И как е накарала оня, лудия Ник, да… — И сам се надсмя на думите си: — Няма значение. Той все пак си е луд, нали? — И погледна към майка си: — Добре де, какво ще я правим в такъв случай?

На Сара изведнъж ѝ се стори, че е станала невидима.

Как могат да говорят така по неин адрес, все едно нея изобщо я няма? Но все пак премълча и зачака да чуе какво ще кажат по-нататък.

— Смятам да се обадя на Кейт Уилямс — обяви Анджи. — Да идва и да си я взима.

Сърцето на Сара подскочи при тази неочаквана надежда. Нима е възможно — ама наистина възможно? — да не остане тук дори само за още една нощ?

— Чакайте сега — възпря ги Мич. — Дайте да се поуспокоим и да премислим.

— Татко! — изпищя Тифани. — Как можеш да оставиш тази… това нещо да живее у дома ни? След всичко, което направи?

— А ти да не мислиш, че парите растат по дърветата, а? — засече я Мич, после пак се извърна към жена си. — Нали по едно време ти споменах, че искам телевизор с голям екран за спалнята ни? Бях намислил да те изненадам, но ще трябва отсега да ти кажа. Ще го докарат утре. И ще го платим тъкмо с издръжката, която ни дават за нея. — Анджи само кръстоса ръце пред гърдите си и изгледа вбесена своя съпруг, но на Мич дори не му трепна окото. — От самото начало си знаехме, че ще ни изпратят дете със сериозни проблеми. Така че не виждам защо случилото се трябва сега да ви изненадва.

Обадѝ се на Кейт Уилямс , молеше се наум Сара. Обадѝ ѝ се, умолявам те.

— И на мен ми е не по-малко неприятно да я търпя у дома ни, но финансите ни са планирани предвид приходите, които окръгът ще ни плаща за това, че я държим, така че нямаме друг избор, освен да стиснем зъби и да я търпим.