Джон Сол - Дом за разплата

— В часа на Бетина Филипс — добави Анджи с разтреперан от бяс глас.

Сара усети моментално, че Анджи исках да прехвърли цялата вина върху учителката ѝ.

— Но тя изобщо не я е виждала. Не ѝ я предадох… Тя няма нищо общо с тази рисунка, а и аз самата нямам нищо общо…

— Така е, като почитат сатаната — рече Анджи и посочи рисунката, която все ще беше в ръцете на Дан Уест. — С това се занимават те — с животински жертвоприношения! Убиват невинни животни, та…

— По-спокойно, Анджи — възпря я Дан. — Стига с тия безразборни обвинения. По-добре ме остави да проследя тая работа до дъното ѝ, а?

— Няма дъно — отсече Анджи, приковала с очи Сара. — Злото е бездънно. Неизчерпаемо.

Дан пое дълбоко въздух и продължи да претърсва раницата на Сара, но и там попадна на същата колекция от книги и химикалки като в онази на Ник.

Но нито един нож, нито един окървавен парцал, с който са се почиствали. Нищичко.

— Окей — проточи, а очите му шареха по четиримата млади хора, търсейки нещо — без значение какво, — което да му подскаже какво точно се е случило. Но и тук, както и в раниците и в колата на Конър, не намираше нищичко. — Можете да си вървите у дома, но на всички следва да ви е ясно, че разследването далеч не е приключило. Още сме в самото начало. Но ви обещавам, че ще разкрия какво е станало с кучето ни.

Елиът и Боби понечиха да си тръгнат.

— Ами тези двамата? — обади се Лили Дънигън. — Техните родители няма ли да извикаш? Защо не претърсиш и техните раници?

— Защото никой не ги обвинява в нищо — отвърна ѝ Дан Уест с нескрита досада. — Що се отнася до колата на Конър, давам ви дума, че вече я претърсих из основи. Дори Ник и Сара не твърдят да са направили каквото и да било. В същото време и Конър, и Боби заявяват, че Ник го е сторил, а пък според Елиът и Сара е била достатъчно близо до кучето, че да го е извършила.

Лили Дънигън поведе Ник към колата им, Дан Уест извади от багажника на полицейския автомобил брезент и взе да увива в него кучето, а Сара започна да си прибира вещите в раницата. Анджи я наблюдаваше и усещаше как кръвното ѝ се вдига с всяка изминала секунда. Когато Сара най-после свърши, Анджи я поведе, без дума да каже, към колата и я запали, преди още Сара да се беше качила.

Мълчанието ѝ обаче трая само колкото да отлепи колата от бордюра.

— Къде ходи снощи, след като изхвърча от къщи като глезена лигла?

— На разходка — отвърна Сара.

— Разходка — повтори Анджи с глас, който преливаше от сарказъм. — Как пък успя цели часове да се разхождаш на тоя студ с тоя твой крак и хълбок.

Сара вдигна очи и я изгледа от упор:

— Нищо лошо не съм направила — рече с вбесяващо спокойствие.

Кръвното на Анджи нахлу в червената зона, заедно с яда ѝ:

— Досега съм те хванала да лъжеш и да проявяваш непослушание и пълна липса на уважение, а сега се набъркваш и със сатаната. — Млъкна, за да си поеме дълбоко въздух. — Много добре разбирам смисъла на рисунката ти — продължи. После се извърна и погледна Сара с очи не по-малко студени от въздуха навън. — На теб Бог ще ти е съдник, млада госпожице. Но преди да те накаже той, ще те накаже Мич. А след него и аз.

Седнала до масата в трапезарията, Сара не можа да прецени кое е по-лошото — да слуша тирадата на Анджи Гарви за „злото“, което „носела в себе си като сатанинско семе“, или възцарилата се в цялата къща злокобна тишина в очакване на завръщането на Мич Гарви. А когато той най-сетне се прибра през задната врата в шест без пет, първата му работа беше да извади една бира от хладилника, да я отвори и да се запъти през трапезарията към всекидневната, където го очакваха диванът и телевизорът му.

— Какъв ти е проблемът? — изръмжа на Сара. — Що не подреждаш масата и не готвиш вечерята?

— Семеен съвет — обяви Анджи, преди Сара да успее да отвори уста. После се провикна по посока на стълбите с покана Тифани и Зак да слязат.

Мич, успял да се ядоса още преди Анджи да му съобщи за станалото през следобеда, седна на обичайното си място на масата и впери мрачен поглед в Сара:

— Сега пък какво си направила да пищисаш майка си?

Сара прехапа първите думи, които ѝ дойдоха на езика.

Имаше ли изобщо смисъл да напомня на Мич, че Анджи не ѝ е никаква майка и че майка ѝ е починала? Щеше само да го вбеси повече. Реши, че най-добре засега е само да свие неангажиращо рамене и да си мълчи. След малко по стълбите изтопуркаха и Зак и Тифани. Живата картина в трапезарията моментално им подсказа, че Сара пак е сгазила лука, та с огромно желание заеха местата си.