Джон Сол - Дом за разплата

Дълбокото чекмедже за папки под него беше пълно с преписки, но нито една не ѝ се стори достатъчно дебела, че да съдържа комплект чертежи.

За всеки случай ги прехвърли набързо; имаха вид на стари досиета на затворници от времето, когато прапрадядо ѝ е бил последният управител на стария затвор. Дали да не вземе някой ден да ги дари на някое историческо дружество, заедно със съдържанието на шкафовете в зимника? Хем ще се отърве от тях, хем можеха да свършат работа на някой историк.

Тъкмо се накани да затвори чекмеджето, когато забеляза нещо странно.

Лицевата част на чекмеджето ѝ се стори доста по-висока спрямо дълбочината на самото чекмедже.

Затвори, огледа го и премери височината с длан и пръсти. После го отвори и повтори изпълнението и от вътрешната му страна.

Оказа се права. Дъното на чекмеджето бе с поне 7-8 сантиметра по-високо, отколкото следваше да е.

Опипа дъното отдолу и установи, че е равно с ръба на лицевата част.

Ясно: чекмеджето имаше фалшиво дъно.

Заизважда папките и взе да ги трупа върху бюрото.

В дъното на чекмеджето откри миниатюрен процеп. Взе кламер от средното чекмедже, изправи го, после сви крайчето му под прав ъгъл и го пъхна в процепа.

Дъното се повдигна с лекота.

А в тайника под него, попадна на куп изписани на ръка страници.

Ръкопис?

Бетина извади внимателно листата от тайното отделение.

Ха! Да не излезе сега, че прапрадядо ѝ е бил и писател? Хубава работа? И я да видим какво е написал?

Бетина върна сръчно фалшивото дъно на мястото му, натрупа отгоре му папките и затвори чекмеджето.

Чертежите на сградата — дори да бяха там — щяха да почакат.

Остави върху бюрото рисунката на Сара Крейн и отнесе ръкописа в студиото, сви се на диванчето, метна отгоре си едно плетено одеяло и се зачете.

Със закопчано догоре палто, с увит през устата и носа шал и с нахлупена до под ушите плетена шапка Сара измина с мъка и с особено внимание последните няколко метра по автомобилната алея.

Само това ѝ липсваше сега — да се препъне в нещо в тъмното.

Така, както бе скрила ръцете си на топло в джобовете, нямаше и да успее да ги извади при падане. И после какво? Колкото и да вика оттук, няма начин Бетина Филипс да я чуе, а дори и да мине някоя кола по пътя, сто на сто стъклата ѝ ще са затворени. Но пък ако отсега си извади ръцете, пръстите ѝ ще премръзнат.

Успя някак си да се добере до пътя, свърна наляво и се упъти към селото. В първата част от дългия си път към дома на Гарви от ума ѝ не излизаше страховитата рисунка, която бе направила в „Шътърс“. Откъде ѝ се яви? И защо изобщо нямаше спомен как я нарисува? Възможно ли е художникът да е бил някой друг? Поне с такова чувство беше останала: че я е обладала някаква странна сила, която без нейно участие движеше въглена. Но щом стигна до силната улична светлина срещу градския площад, умът ѝ заряза онова къде е била досега и превключи на крайната цел на пътешествието ѝ.

Колко ли гневно ще ѝ се нахвърли Анджи Гарви?

Обзе я студ, който толкова нямаше нищо общо с времето, че нощта дори ѝ се стори топла.

Какво ще каже на приемната си майка, като я попита къде е ходила?

Дали да я излъже, че е била в библиотеката?

Хич я няма по лъжите и Анджи моментално ще я излови.

Не стига, че беше излязла демонстративно, а ако сега излъже и къде е била…

Не смееше дори да си помисли как ще реагира Анджи.

Първо ще ѝ забрани да ходи на свиждания при баща си, но това ще е само началото.

Пет минути по-късно свърна по „Куейл Рън“ и спря за секунда да доизмисли какво ще каже. Къщата на Гарви тънеше в мрак и само синкавата светлина от големия телевизионен екран се процеждаше през завесите.

Все още не наясно с оправданието си, Сара пое дълбоко дъх и пресече улицата. Изкачи трите стъпала до предната веранда и отвори ветроустойчивата врата.

Външната врата обаче се оказа заключена.

Отиде до прозореца, надникна през полупрозрачните пердета и видя просналия се връз дивана Мич Гарви с един крак върху масичката за кафе.

Почука по стъклото, но кракът му дори не трепна.

Натисна звънеца и зачака, треперейки от студ, но не видя да се светва никаква лампа, не чу никакъв звук, никакво движение.

Може да са оставили отключена задната врата.

Затвори ветроустойчивата врата, заобиколи къщата и тъкмо да бутне задната, забеляза подпряния до вратичката за кучето навит спален чувал.