Джон Сол - Дом за разплата

— Най-важно е ястието да стои красиво в чинията — напомни ѝ Анджи и се пресегна да отстрани две резенчета, които не отговаряха на изискванията ѝ. — Особено когато става дума за празничната неделна вечеря. И не забравяй, че всяка работа си иска майсторлъка.

Сара се мъчеше да отбие спомените за това как двете с майка ѝ готвеха заедно; как се смееха, шегуваха, та понякога дори и танцуваха в кухнята, без да обръщат внимание на размера или формата на морковите. Тук изобщо не ѝ беше до пеене, а камо ли да затанцува из кухнята на семейство Гарви.

— Здрасти — каза Тифани, като влезе и отвори вратата на хладилника.

Сара леко се стегна.

— Здрасти — отвърна, стараейки се да не отмества поглед от онова, което вършеше.

— Е, как се чувства човек, след като е посетил някого в затвора? — попита Тифани с подчертана невинност, от която Сара мигновено застана нащрек. И хвърли поглед към Тифани, облегнала се на рамката на вратата с кола в ръка.

— Като за пръв път — доста неловко — мъчеше се да подбере думите си Сара.

— Приказките да не пречат на работата — напомни ѝ Анджи.

Сара се пресегна за следващия морков.

— Но ми беше приятно да видя баща си.

— Онзи, убиецът ли? — попита Зак, цъфнал неочаквано на вратата до сестра си. Сара усети как гневът я прободе от ударението върху думата „убиец“.

— Било е нещастен случай — промълви Сара.

— Бях останала с впечатлението, че нещастният случай е станал, когато теб те е блъснал — уточни Тифани. — Два нещастни случая накуп ми се виждат прекалено множко.

Лицето на Сара пламна, но тя продължи да реже мълчешком моркова точно според изискванията на Анджи.

— Той така или иначе ще свърши в ада — отбеляза Зак. — Така че какъв смисъл има да му ходиш на свиждания?

Сара погледна към Анджи, която разбъркваше делово варящите се макарони и се правеше, че не е чула думите на децата ѝ.

— Според мен следва да обърнеш повече внимание на спасението на собствената ти душа, отколкото да киснеш при него — подметна Тифани.

— Но той ми е баща — прошепна Сара с глас, който дори на самата нея ѝ се стори слаб и неубедителен.

— Това не му пречи да отиде в ада — повтори Зак.

— По-добре върви в черквата да се молиш за собственото си спасение — допълни Тифани.

Пръстите на Сара стиснаха ножа.

— В черквата ще се моля баща ми да излезе при първа възможност, а извън черквата — ще ходя да го виждам при всеки удобен случай — отговори им с леко разтреперан глас.

— Режи, режи — намеси се Анджи. — Защото, ако не си свършиш навреме работата, може и да не отидеш на свиждане. Като приключиш с морковите, вземи да накълцаш броколите за салатата.

Това било, значи! Скоро ще я спрат изобщо да не посещава баща си. Каквото и да стори, колкото и да се напъва да са доволни, все ще е недостатъчно.

А наказанието ще е да не я пускат при баща ѝ.

Пое дълбоко въздух и се извърна към Анджи. Но успя с крайчеца на окото си да забележи ехидната усмивка на Зак и блесналите очи на Тифани, които чакаха с нетърпение да видят какво ще стане по-нататък.

— Не можете да ми забраните да му ходя на свиждания — каза Сара, стараейки се да контролира гласа си. — Това е мое право.

Анджи се извърна към Сара и взе да бърше ръце в престилката си.

— Ти изобщо нямаш никакви права — обяви и прободе Сара с поглед. — Настанена си у нас, понеже е нужно да бъдеш възпитана в здраво християнско семейство и ние точно такова възпитание ще ти дадем. Баща ти е грешник, и майка ти е умряла вследствие на грях, та и твоят устрем нататък може да бъде възпрян единствено с всеотдаен труд и молитви за собственото ти спасение. Така че престани да спориш и си върши работата.

Пръстите на Сара стиснаха още по-силно дръжката на ножа в борбата ѝ да овладее беса си:

— Майка ми не умря вследствие на грях, а от рак — рече тихо.

— Едно и също — рече Зак и се пресегна за шепа от нарязаните моркови.

Сара едва се удържа да не забие кухненския нож в дланта му и да я прикове към дъската за рязане.

— Ракът е проявление на злото — обяви Анджи и взе да плакне макароните със студена вода на мивката сред облак от пара. — Злото и грехът са единствените причинители на болестите, а това, че майка ти е боледувала от рак, е признак, че е изгубила Божията милост. Подай ми оная купа.

Сара впери за миг поглед в синята купа, която Анджи сочеше. Правилно ли чу приемната си майка? Всъщност, тя несъмнено точно това каза — нищо по-различно от изреченото по-рано същата сутрин от преподобния Кийнър в черквата.