Джон Сол - Дом за разплата

Освен това усети, че всички я наблюдават най-внимателно.

Че я преценяват.

И я осъждат.

Идеше ѝ да се извърне и да хукне нанякъде — където и да било — само да се скрие от този странен студ, който я пронизваше.

Но не можа да се сети за подходящо място.

А пък и много по-страшни работи си преживявала , укори се на ум. Най-обикновена черква. Какво толкова ѝ се плашиш.

Пасторът — в дълго бяло расо и черен епитрахил със сребърна бродерия — чакаше на стъпалата пред черквата и кимаше лично на всеки влизащ енориаш.

Дланите на зъзнещата на стъпалата зад Зак и Тифани Сара взеха да лепнат, щом Анджи Гарви се приведе и зашепна нещо на ухото на пастора.

Пасторът изслуша Анджи, след което насочи вниманието си към Сара, после кимна и семейство Гарви се изнизаха един по един в черквата. Мич я представи на преподобния Кийнър, но Сара се опита да избегне както погледа му, така и допира с протегнатата му ръка дотогава, докато Мич не я стисна болезнено за лакътя, а студените пръсти на пастора се затвориха около дланта ѝ.

Огледа дълбоките бръчки по слабото лице на пастора, а ледените му очи я пронизаха така, сякаш надничаше в душата ѝ.

Надничаше и ненавиждаше онова, което съзираше там.

— Добре дошла — каза ѝ.

Тя прибра ръката си в джоба, но не беше убедена, че изобщо някога ще я стопли. И въпреки че Мич я побутваше към вратата, успя да се запъне на място:

— Нещо… нещо не ми е добре — рече.

— Идвай — сграбчи я Тифани за ръката и я преведе през тясното преддверие в Божията обител.

Единствената светлина се прецеждаше през двата високи, тесни стенописа от двете страни на олтара; оловните им стъкла хвърляха плетеница от сенки върху провесения от самия олтар тънък метален кръст.

А провесен от кръста беше самият скелетоподобен Христос с уста провиснала във вечния стон на безпомощна агония.

Сара потръпна и затвори очи.

От невидимите високоговорители се изтърколи басов, пулсиращ органов акорд, после облеченият в черни роби хор излезе от страничната врата и насяда по местата си, а Сара последва членовете на семейство Гарви до тяхната пейка. Повечето от хористките ѝ се сториха познати — момичетата, които се хранеха заедно с Тифани в столовата.

И ето че, както и в училище, всички до една пак впериха погледите си в нея.

Сара пое дълбоко въздух, зарече се да не им обръща внимание и се озърна да види дали Ник е дошъл.

Не го видя никъде в пълната с народ черква.

Но накъдето и да погледнеше, всички очи като че бяха насочени към нея.

И всички сякаш шушукаха по неин адрес, без да я изпускат от око.

Разпозна и неколцина свои учители, и преподавателя по физическо, дори и жената, която бе видяла да излиза с колата си от дома на Бетина Филипс.

Жената седеше до Конър Уест — един от приятелите на Зак.

Всички знаеха прекрасно коя е тя и искаха лично да я огледат.

Някои ѝ се усмихнаха, но усмивките им бяха студени и не им пречеха да си шушукат помежду си.

Откъде е?

Коя е?

Приемното дете на Гарви.

Баща ѝ убил човек.

И нея се опитал да убие.

След училище остава при Бетина Филипс в класната ѝ стая.

— Изправѝ се — изсъска ѝ Анджи. Сара се извърна напред и забоде очи в гърба на предната пейка.

Е, какво толкова — черква , рече си. Голяма работа.

Получило отнякъде невидим знак, цялото паство изведнъж се изправи и отвори сборниците с химните. Повтаряйки с леко закъснение действията им, и Сара се надигна, намери сборника и взе да отваря уста, все едно и тя участваше в последвалите две протяжни песнопения. Накрая пасторът се изкачи на малкия амвон високо над черкуващите се и заговори.

Сара се опита да схване думите му, но мисълта ѝ неволно се връщаше към провинциалната черквичка, където сега бяха всичките ѝ доскорошни приятелки, които пееха изпълнени с радост песни, полюляваха се усмихнати в ритъм и предвкусваха угощението след всяка неделна служба, на което всеки донасяше по нещо за ядене от дома.

Стомахът ѝ се сви от носталгия.

Най-неочаквано гласът на преподобния Кийнър стана по-силен и рязък и той така тресна с ръка по амвона, че Сара подскочи на пейката, при все че седеше някъде към средата на черквата.

След което погледът му я прониза дълбоко:

— Сатаната е сред нас — обяви той. — Тук, в нашия Уоруик. И някои общуват с него…

— Не! — изрева паството.

— Но аз ви предупреждавам — провикна се свещеникът и насочи десния си показалец право в Сара, — да не сте посмели да имате нещо общо с онези, които са олицетворение на сатанинското зло.