Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Много добре. След като ураганът отмине, ще намерят очуканото тяло на Лоугън изхвърлено на брега. Ще се натъжат, но няма да заподозрат нищо.

- Опасно е да бъде убит.

- По-опасно е да го оставим да живее. А и не е единственият, който знае твърде много. Направо ще се изненадаш колко много съпътстващи жертви ще вземе този ураган. - Настъпи кратка пауза.

- Няма какво друго да правиш, освен да изчакаш. Ние ще се погрижим за това веднъж завинаги.

Два часа по-късно, около осем и половина вечерта, Ким Миколос седеше кръстосала крака на леглото си и тракаше прилежно по клавиатурата на лаптопа. Внезапен трясък я накара да вдигне очи.

Погледна към банята, която споделяше с Лесли Джексън. Помещението не беше заето, а стаята на Лесли от другата страна на банята също беше тъмна и празна. Тя беше заминала днес следобед, за да изчака отминаването на урагана при роднини навътре в сушата. Ким нямаше роднини, които да живеят наблизо, и беше отказала предложението на приятел да отседнат при родителите му в Хартфорд. Въпреки урагана каменният замък изглеждаше не по-опасно място от всяко друго. А освен това беше напипала нещо интересно.

Още един трясък. Сега осъзна, че дървеният капак на прозореца се блъска в близката каса толкова силно, че кутиите с пеперуди, които лежаха на нощното шкафче, подскачаха. По-рано следобеда бяха идвали хората от поддръжката, за да се уверят, че всички прозорци са здраво затворени срещу силния вятър. Заради бурята сигурно един от капаците се беше откачил.

Телефонът на възглавницата ѝ започна да вибрира. Тя го вдигна.

- Да?

- Ким, Джеръми се обажда.

- Къде си?

- На една бензиностанция малко на север от университета „Роджър Уилямс“.

- Очаквах те преди повече от час.

- И аз смятах така, но мостът „Саконет“ беше затворен, така че трябваше да мина по дългия път през Уорън и Бристъл. А при това време движението по сто и трето и триста и шесто шосе направо пълзи. Предполагам, че няма да се евакуираш?

- Не. Ще остана тук по време на бурята

- В такъв случай може да направиш нещо за мен.

- Какво?

- Нали си спомняш онези две малки устройства, които намерихме в Машината?

- Да си ги спомням? Робувам на едно от тях вече цяла вечност, както ми се струва.

- Искам да ги скриеш някъде. На сигурно място. Моля те, извади и онова от радиото на Стречи и също го скрий.

- Ама аз съм точно по средата на... - Тя се поколеба. - Разбрах.

- Моля те и да претърсиш стаята ми за друго устройство като тези. Вероятно е скрито някъде при общата ни стена с Уилкокс. Може би зад гардероба или някоя от библиотеките. Ако го намериш, скрий го заедно с другите. Бих свършил това и сам, но не зная кога ще се върна, а не ми се иска да оставям това па случайността.

- За какво е всичко това?

- Нали ти казах защо отивам във Фол Ривър и кого се надявам да видя. Е, Сорел разкри доста за Проекта „Грях“. Излиза, че са работили върху начин да лекуват шизофренията чрез високочестотни звукови вълни.

Миколос затаи дъх. Не е за чудене ...

- Успели да предизвикат симптоми, подобни на шизофрения, у здрави хора, използвайки определена звукова честота, и се надявали, че друга честота ще има противоположното въздействие върху истинските шизофреници. Но така и не успели. Всъщност модифицираните опити довели до по-страшни ефекти. Затова проектът е замразен.

- А малките уреди, които искаш да скрия?

- Мисля, че беше права. Това са звукови генератори, създадени да излъчват свръхзвуковите вълни, които Проект „Грях“ е изучавал.

- Да, в това има смисъл - отбеляза Ким. - Защото анализирах още Машината и онова, което мога да кажа с чиста съвест, е, че е някакъв вид усилвател. Примитивен, но много сложен усилвател. - Тя направи пауза, за да помисли. - Защо искаш да скрия тези уреди?

- За да не бъдат използвани във вреда на някого другиго.

Ким застина, когато осъзна смисъла на неговите думи.

- Да не искаш да кажеш, че...

- Казвам, че който е намерил забравената стая, е възкресил тези проучвания и е използвал уредите първо срещу Стречи и след това, както подозирам срещу мен.

- Така че той или те преднамерено са докарали Стречи до лудост?

- За да спрат работата в Западното крило.

- Тогава защо не са... извинявай, но трябва да попитам. Защо не са успели да въздействат по същия начин и на теб?

- Задавал съм си този въпрос. Мисля, че е свързано с нашите... ъъъ... „ловци на духове“.

- Амулетите, които носим?

- Да. Черупката на наутилуса е основната съставна част. Не съм акустичен инженер, но съм готов да се обзаложа, че логаритмичното устройство на вътрешността на черупката разбива и изкривява звуковите вълни и така намалява тяхното въздействие. Намалява, но не ги неутрализира, защото през последните няколко дни се чувствах доста неуравновесен.