Дейвид Игнейшъс - Директорът

Другите четирима от екипа на Джуно влязоха в Базел и се разположиха в различни хотели в града. Донесоха собствените си компютри и друго оборудване. Едуард си беше взел стая с балкон, на който постави антена, която можеше да прихваща защитен интернет сигнал направо от сателит.

Екипът включваше пенсиониран уорънт офицер от специалните части на име Майк Рубин, който беше изучавал банковите операционни системи по време на операция с отряд на съвместното командване за специални операции, които разследваха терористично финансиране. Той беше единият от двамата специалисти, които бяха изпратени от Денвър по заповед на Морис. Той беше мъж като Джуно: бивш военен, който искаше да направи малко пари като паравоенен контрактор, където нито се задаваха въпроси, нито се търсеха отговори.

Първата задача на Рубин беше да разбере как банката архивираше търговските си записи и файлове. Отне му само час, за да открие, че за архивите отговаряше Бриджит Сондерман, заместник финансовият директор, която беше разположена в административните офиси, намиращи се в кръгла каменна сграда нагоре по улицата от подобната на зикурат 130сграда на централата. Архивираната информация се трансферираше до втора мрежа от сървъри за архивиране, а след това криптирана за постоянно съхранение в „облачните“ сървъри на БМР, локализирани на сървърна ферма в Цюрих.

- Немарливи са - каза Рубин. Той обясни на Джуно, че информацията се архивира само веднъж на тридесет минути, а не постоянно, и че има многобройни точки за достъп и вмешателство до набора от данни.

На обед базелско време Джуно даде сигнал за действие на своя екип. Първата им задача беше да поемат контрола над функциите, които обслужваха баланса на БМР. Активите на банката бяха деноминирани в „специални права на тираж“ или СПТ 131, кошница от валути на водещите във финансово отношение страни. В момента, в който Джуно даде заповедта за действие, балансът на БМР разполагаше с 213,5 милиарда СПТ, включително и 35,9 милиарда в злато и златни заеми; 53,5 милиарда в съкровищни бонове; 46,2 милиарда в ценни книжа, закупени по силата на споразумения за търговия, и 77,9 милиарда в неамерикански и други ценни книжа. Това място беше предназначено да бъде финансовото гнездо на света.

Веднага след обяда финансовата система пропадна и спря да следи и да обновява всички сметки. Точно в същия момент, също по заповед на Джуно, търговската система на БМР, която обслужваше глобалните трансфери между централните банки и други международни сметки, също пропадна. Екипът на Джуно наблюдаваше френетичните опити в БМР и в техния IT отдел да възстановят тези функции.

Геният на Морис беше очевиден в саботирането на опитите да се възстановят системите, както и в самата атака. Усилията да се рестартира системата не се увенчаха с успех поради противоречивите показания на часовниците и други логически функции на главната система. Това също беше благодарение на зловредния софтуер, който Морис беше написал специално за екипа на Джуно и беше използван в началото на атаката: основните логически правила и параметри бяха изменени от него така, че системите най-отгоре не можеха да функционират.

Морис беше приложил и други трикове: системният софтуер, който трябваше да генерира произволни числа, за да осъществява криптирането и генерирането на пароли, започна да генерира автоматично корелирани числа; часовниците, които се използваха в операциите, вече не бяха в синхрон. Някои от тях бяха променени, но първоначално нямаше как да се разбере кои точно. Системните компоненти, които разполагаха с различни времеви подписи, не можеха да комуникират помежду си. Друга логическа бомба повреди системните операционни правила за математическите операции, така че в крайна сметка 1 плюс 1 невинаги правеше 2.

Усилията да се справят с тази криза бяха още по-усложнени от факта, че системният администратор Ърнст Люин, неговата заместничка Бриджит Сондерман и няколко десетки други висши членове на отдела по информационни технологии нямаха достъп до акаунтите си и не можеха да влязат в системата. Консултантите по сигурността, които бяха пръснати в Цюрих, Лондон и Пало Алто, също бяха изолирани.

В скъпоценните първи минути, в които системите на БМР бяха ударени, екипът на Джуно направи поредица от промени в основните финансови и търговски сметки. Количеството злато, което беше под формата на резерв, намаля с близо три милиона СПТ, а размерът на заемите, отпуснати на централните банки, се увеличи с два милиарда. Всички други балансови сметки бяха леко изменени. Салдата на БМР бяха намалени и сумите бяха автоматично преведени по сметки на страните от Третия свят, които бяха част от БМР системата. Софтуерът изтри всякаква следа, че тези трансфери са били осъществявани. Всичко това приличаше на магически трик. Парите изчезваха от единия джоб и се появяваха в другия.