Питър Мей - Черната къща

— Той е англичанин — прошепна ми тих келтски гласец от съседния чин. Обърнах се и с учудване съзрях красиво момиченце с руса коса, оформена на две плитки със сини панделки. — Щом е единственият, чието име не започва с „м“, трябва да е англичанин. Госпожа Макей тъкмо го пита дали не е синът на пазача на фара. Те винаги са англичани.

— Какво си шепнете там? — тонът на учителката бе остър, но още по-стряскащо за мен бе това, че говореше на келтски и можех да я разбирам.

— Извинете, госпожо — рече невъзмутимо девойчето, — просто превеждах на Финли.

— О, превеждаш , така ли? Виж ти, каква голяма дума за такова малко момиче. — Тя направи пауза и се консултира с дневника. — Възнамерявах да ви подредя по азбучен ред, но щом си такава лингвистка, Марджъри, най-добре да продължиш да седиш до Финли и… да му превеждаш.

Марджъри се усмихна доволно, пропуснала иронията в похвалата. Аз от своя страна нямах нищо против да стоя до симпатично момиче с плитчици. Забелязах, че Артър се муси в другия край на стаята. Тогава реших, че е искал да седим заедно. Сега знам, че е ревнувал.

През междучасието му поисках сметка защо ме е изпортил, че не умея да говоря английски. Той само махна небрежно с ръка:

— Рано или късно щяха да разберат, нали?

После извади малък син инхалатор от джоба си, пъхна го в уста и вдиша, натискайки патрончето. Аз не намирах в това нищо странно, тъй като го правеше, откакто го познавах. Нашите ми бяха обяснили, че е астматик, което не ми говореше кой знае колко, но знаех, че понякога му е трудно да диша, а щом смукне от инхалатора, се оправя.

— Какво е това? — грабна го от ръката му едно едро червенокосо момче, като го вдигна срещу слънцето, сякаш да види тайното му съдържание.

Това бе първата ми среща с Мърдо Макричи. Той бе по-едър и набит от останалите момчета и имаше щръкнала коса с характерен морковеночервен цвят. По-късно узнах, че го наричат Мърдо Руад. „Руад“ е келтската дума за „червено“. Буквално Червения Мърдо. Това бе, за да го различават от баща му, който също се казваше Мърдо Макричи. Той имаше черна коса и съответно се казваше Мърдо Дуув. Често собствените и фамилните имена съвпадаха, затова всеки се сдобиваше с някакъв прякор. Мърдо Руад имаше брат, Ангъс, две години по-голям от нас. Наричаха го Ейнджъл 3 3 Ангел (англ.). — Б.пр. , защото беше най-големият побойник в класа си. Мърдо Руад явно се канеше да поеме по неговите стъпки.

— Върни ми го — Артър опита да си вземе инхалатора, но Мърдо Руад го държеше надалеч от него.

Артър също бе як, но не можеше да се мери с едрия Мърдо, който метна шишенцето на друго момче, то — на трето, а третото — обратно на Мърдо. Както всеки хулиган, Мърдо Руад вече се бе сдобил с последователи, лепящи се по него като мухи на лайно. Момчета, не особено умни, но все пак достатъчно, за да избегнат ролята на жертви.

— Ела си го вземи, хрипльо — взе да го дразни Мърдо Руад.

Артър посегна отново, но той бързо го подхвърли към друг от свитата си.

Чувах характерното свистене в гърдите на Артър, докато го разиграваха. Паниката и унижението се допълваха, блокирайки дихателните му пътища. Затова улових един от участниците в забавата и изтръгнах инхалатора от ръката му.

— Ето — подадох го на приятеля си.

Той всмукна бързо няколко пъти. В следващия миг усетих как ме хващат за яката и непреодолима сила ме притиска в стената. Грапавата мазилка охлузи тила ми до кръв.

— Защо се вреш там, където не ти е работата, келтски келеш? — Лицето на Мърдо Руад бе на сантиметри от моето и можех да подуша вонящия му дъх. — Английски не знаел. Какво знаеш тогава?

В онзи момент не ми направи впечатление, но самото заяждане беше на келтски. Това бе езикът, на който общувахме навсякъде освен в клас.

— Остави го на мира!

Гласът, макар и детински, бе пропит от такава властност, че глъчката на зяпачите, събрали се да гледат как ще отнеса пердаха от Мърдо, стихна начаса. Широкото грозно лице на нападателя ми се сбърчи озадачено. Цели две предизвикателства в рамките на една минута. Трябваше да сложи край на това. Той пусна яката ми и се обърна. Момчето, отправило репликата, бе не по-едро от мен, но нещо в държанието му сякаш парализираше побойника. Долавяха се единствено звукът на вятъра и кикотенето на момичетата, скачащи на въже в другия край на площадката. Всички гледаха Мърдо и той знаеше, че репутацията му виси на косъм.

— Ако ще създаваш проблеми… ще викна големия си брат — рече накрая.