Крис Картър - Престъпен ум

Точно както беше обяснил по-рано, в десния край на ролетната врата имаше метално резе, заключено с масивен, месингов на цвят катинар.

Фигероа и Декър се приближиха, за да огледат по-добре.

За разлика от военния катинар, с който Лушън беше заключил вратата на мазето на къщата в Мърфи, този беше «Мастър Просерис», със защитена скоба, не неразбиваем, но с внушителен вид.

— Сериозен катинар — отбеляза Фигероа, поглеждайки Декър и после Били. — Мислиш ли, че ще можеш да го срежеш с ножица за арматура?

Били вече бе предположил, че ще трябва да среже катинара, и беше взел ножица за арматура, боядисана в червено и жълто, дълга един метър.

— Няма проблем — отвърна той и пристъпи напред. — Преди няколко седмици се наложи да срежем един подобен катинар. Сигурен съм, че този няма да е по-различен.

— Хайде, Били, свърши си работата — каза Фигероа и се дръпна встрани.

Младежът разтвори ножицата широко и внимателно я постави върху единия край на защитената скоба на катинара. Отпусна тежестта си върху ножицата и натисна силно.

Тя се плъзна по катинара, сякаш не се беше случило нищо, но всички видяха, че върху пода отскочи нещо и се изтърколи два метра по-нататък по коридора. Били беше успял да среже защитния пласт и сега скобата беше оголена от едната страна.

— Казах ви — рече той и кимна към ножицата. — Това лошо момиче му е майсторът. Сега идва лесната част. — Той нагласи ножицата около оголената скоба и пак стисна силно.

Този път остриетата не се плъзнаха по катинара, а с лекота срязаха скобата, сякаш минаха през влажна глина.

Всички изглеждаха смаяни.

— Трябва да срежа отново — обясни Били. — Тази скоба е твърде дебела и яка, за да можем да я изкривим, да я измъкнем и да освободим катинара. Трябва да отрежа парче от нея.

— Давай смело, Били — рече Декър.

Били повтори същите стъпки като преди, но този път постави остриетата на ножицата три сантиметра по-нагоре от мястото, където сряза първия път.

Ножицата отново сряза метала и малко парче падна на земята, като остави голяма дупка в скобата на катинара.

— Готово, мамка му — победоносно обяви Били и извади катинара от резето на вратата.

— Страхотна работа — похвали го Фигероа.

Били се дръпна встрани, а Фигероа плъзна назад резето на металната врата и я вдигна нагоре. Четиримата застанаха неподвижно за момент и се втренчиха в почти празния склад с размери три на три метра. Вътре имаше само един голям фризер с чекмеджета, избутан до задната стена.

— Благодаря, Били — каза Декър и нахлузи латексови ръкавици на ръцете си. Фигероа направи същото. — Сега може да се върнеш на рецепцията. Ще те повикаме, ако се нуждаем от нещо друго.

На лицето на Били се изписа разочарование.

— Не може ли да остана да гледам?

— Не и този път, Били.

Изчакаха, докато момчето зави зад ъгъла, и после влязоха в склада. Хюс остана на две крачки зад двамата агенти.

От мотора на фризера се разнасяше изнервящо и зловещо тихо бръмчене. На капака нямаше катинар или ключалка.

Фигероа се приближи и огледа фризера, проверявайки го отдолу и отзад.

— Всичко изглежда наред.

— Тогава да погледнем вътре — предложи Декър.

Фигероа кимна и вдигна капака.

Тримата се намръщиха едновременно, когато надникнаха вътре.

— Какво по-точно виждаме? — иронично попита Хюс. — Запаси от сладолед за сладкарница?

Големият фризер беше пълен с двулитрови пластмасови бъчвички за сладолед, наредени на три пласта. Етикетите на най-горния ред показваха най-различни видове — шоколадов, ванилов, ягодов, с шамфъстък, с бисквити, ябълков с канела и бананов.

Декър все още се мръщеше при вида на бъчвичките, но изражението на Фигероа беше много по-обезпокоено.

— Боже — възкликна той и посегна към едната бъчвичка с етикет «Ягодов сладолед».

Сега Хюс и Декър се намръщиха.

Фигероа хвана матовата бяла бъчвичка с лявата си ръка, а с дясната бавно отвори капака.

Джоана Хюс отвори широко очи, когато видя какво има вътре. Секунда по-късно тя повърна.

Хънтър и Тейлър бяха повикани в кабинета на директора Ейдриън Кенеди четирийсет и пет минути след като той ги беше оставил с докладите за Меган Лоуи и Кейт Баркър.

Кабинетът, който се намираше на третия етаж в сградата на ОБН, беше просторен и хубаво обзаведен, без да бъде прекалено внушителен. Имаше старомодно махагоново бюро, две тъмнокафяви кожени кресла «Честърфийлд», пухкав килим, който изглеждаше доста удобен за спане, и огромна библиотека е най-малко стотина тома с кожени корици. Стените бяха украсени предимно с дипломи в рамки, награди и снимки на директора, позиращ до видни политически и правителствени личности.