Крис Картър - Престъпен ум

— Да, добре съм.

Последваха няколко минути на неловко мълчание.

— Справи се добре там долу — каза той с непокровителствен тон.

— О, да — иронично кимна Тейлър. — Освен че започнах с погрешния въпрос.

— Не — отвърна Хънтър и седна от другата страна на масата срещу нея. — Точно тук грешиш. Какъвто и пръв въпрос да му беше задала, Кортни, Лушън, щеше да го обърне срещу теб и да се опита да те злепостави, да те накара да се почувстваш некомпетентна, да разклати увереността ти и да те принуди да мислиш, че не си достатъчно добра, защото иска да ти влезе под кожата. И той знае, че е добър в това отношение. В университета се заяждаше с преподавателите по този начин.

Тейлър не отместваше очи от Хънтър.

— Лушън иска да влезе и под моята кожа, но ме познава малко по-добре, отколкото теб, или поне ме познаваше, затова сега опипва почвата, за да види как ще реагираш.

Тя се замисли върху думите му.

— И ще те притиска все по-силно.

— Нека да го направи — твърдо отвърна Тейлър и повдигна рамене.

— Продължавай да отстояваш своето и не го въвличай в психологически битки, защото той иска именно това.

— Казах ти вече, Робърт — спокойно отговори тя. — Аз съм голямо момиче. Знам как да се грижа за себе си.

Ейдриън Кенеди бутна вратата на залата за конференции и надникна вътре.

— Аха, ето къде сте били. — Той носеше синя папка със себе си.

— Има ли новини от Сиатъл? — попита Хънтър.

— Все още нищо. Чакаме, но Лушън не е излъгал за самоличностите. — Кенеди разгърна папката. Меган Лоуи, двайсет и осем годишна. Родена на шестнайсети декември в Луистаун, Монтана. Напуснала Луистаун, когато била на шестнайсет, шест месеца след като майка ѝ разрешила на тогавашното ѝ гадже да се нанесе в къщата им. — Той инстинктивни кимна към Хънтър. — Първо отишла в Лос Анджелис, където прекарала следващите шест години. По всичко личи, че наистина е била проститутка по улиците. След това Меган се е преместила и Сиатъл. Професията ѝ останала същата. — Кенеди прелисти страницата на доклада, който четеше. — Кейт Баркър, двайсет и шест годишна. Родена на единайсети май в Сиатъл, щата Вашингтон. Напуснала дома си на седемнайсет години и се преместила при гаджето си, който по онова време бил «амбициозен музикант». Не е потвърдено, но изглежда приятелят ѝ я е карал да проституира.

— Пари за наркотици? — попита Тейлър.

Кенеди повдигна рамене.

— Вероятно. Ще бъде трудно да потвърдим датите на отвличане, които Лушън съобщи, втори юли за Меган и четвърти за Кейт, защото за никоя от двете не е съобщено, че е изчезнала.

Това не беше изненадващо. Неразкритите убийства на проститутки се нареждат на трето място в САЩ след убийствата на членове на банди и свързаните с наркотици. Всеки ден хиляди момичета, работещи на улицата в Америка, са изнасилвани, пребивани, ограбвани или отвличани. Не ги взимат на прицел, защото изглеждат привлекателни или защото носят пари в себе си, а защото са леснодостъпни, изключително уязвими и преди всичко анонимни. Голямото мнозинство от работещите на улицата момичета работят сами или със свои колежки. Обикновено нямат партньор по очевидни причини. Много от тях са избягали от дома си и не поддържат връзки със семействата си. Те водят самотен живот и имат много малко приятели. Статистически в полицията се докладват само две от всеки десет изчезнали проститутки по улиците.

Кенеди даде по едно копие от докладите на Хънтър и Тейлър. Във всеки доклад имаше снимка. И двете жени, Меган Лоуи и Кейт Баркър, бяха арестувани по два пъти за проституция. Въпреки полицейските снимки, направени при арестите им, беше невъзможно да се разбере дали двете глави, намерени в багажника на колата на Лушън, са техни, тъй като бяха жестоко обезобразени.

— Щом не е излъгал за самоличностите им — каза Кенеди, докато излизаше от стаята, — има голяма вероятност Лушън да не лъже и за Сиатъл.

Вътрешната част на хангара със складове беше също така ярко осветена като рецепцията, с широки коридори и заоблени ъгли за улесняване на движението на товарните колички и мотокарите с палети. Пластмасовият под беше боядисан в светлозелено. Вратите на индивидуалните складове бяха бели със съответните номера, написани с черно в средата и втори път на стената вдясно от вратата. За две минути Били ги преведе през всички завои и коридори, докато стигнаха коридор Е. Номер триста двайсет и пет беше третата врата вляво.

— Ето я — каза Били и я посочи.