Крис Картър - Престъпен ум

Изображението на екрана пак се промени и сега показа съдържанието на кутията, подредено върху бяла повърхност. Тейлър беше права. Нещата в дясното отделение бяха части от дамско бельо, по-точно бикини в различни цветове, размери и стилове, но сега бяха разгърнати и наредени в редици и един невидим детайл стана ясен за всички. Много от тях бяха изцапани със засъхнала кръв.

Накитите в лявото отделение на кутията също бяха подредени в редици според вида им — пръстени, обеци, огърлици, гривни, ръчни часовници, верижки и дори няколко обеци за пъп.

Въздухът в залата за конференции изведнъж стана задушен и някак опияняващ.

— В дясното отделение намерихме четиринайсет части от дамско бельо — каза Кенеди и се изправи. — Единайсет са изцапани с кръв. — Той остави сериозността на думите му да проникне в съзнанието на всички и след това продължи: — Всички вещи вече са изпратени в лабораторията ни по криминалистика. Бельото е различно по големина, от най-малкия размер до по-големия номер трийсет и четири, което показва, че е принадлежало на различни хора.

— Да, така е — отбеляза Хънтър по-скоро като инстинктивен коментар за себе си, отколкото за другите, но Кенеди го чу.

— Извинявай, какво каза, Робърт?

Хънтър не отговори веднага.

— Това са сувенири, Ейдриън, и съм убеден, че всички в тази стая знаят, че обикновено колекционерите взимат по един сувенир от всяка жертва.

Като мексиканска вълна киманията в знак на съгласие започнаха от човека вдясно от Хънтър и продължиха около масата до Тейлър.

— Обикновено колекционерите взимат по един сувенир от всяка жертва, някоя много интимна вещ, нещо, което лесно ще отключи завладяващи спомени за жертвата и акта на убийството и ще им напомни колко са всемогъщи. Често взимат интимни части от облеклото, защото са били в близък контакт с кожата, по-точно с половите органи, и носят миризмата на жертвата. Някои извършители дори вярват, че ще могат да надушат страха на жертвата месеци по-късно или години, ако ги съхраняват правилно, и това засилва въодушевлението им, защото много от тях се възбуждат сексуално или по друг начин от страха, който упражняват над плячката си. Имайки предвид това, взимането на две или повече интимни вещи, принадлежали на една и съща жертва, би било безсмислено, защото те няма да увеличат удоволствието, което извършителите изпитват от повторното преживяване на убийството. Обикновено една вещ е повече от достатъчна.

— Детектив Хънтър е прав — обади се доктор Ламбърт. — Няма смисъл да се взима повече от един сувенир от всяка жертва.

— Господи — възкликна Дженифър Холдън от Отдела за профилиране. — Искате да кажете, че сега има други четиринайсет вероятни жертви, освен предишните седем, за които вече знаем?

— Двайсет и шест вероятни нови жертви — поправи я Хънтър и посочи накитите на екрана.

Шест чифта широко отворени очи се приковаха в него. Кенеди и доктор Ламбърт бяха единствените, които не показаха изненада.

— Отново сте прав — потвърди доктор Ламбърт и кимна на групата. — Следвайки теорията за двойните сувенири, щом господин Фолтър вече е взел бельо от всяка жертва, взимането на накит от същата жертва е безсмислено. — Той кимна към екрана. — В кутията има дванайсет накита. Спокойно можем да предположим, че всеки е от различна жертва, увеличавайки общия им брой на двайсет и шест. Добавете го към онова, което беше намерено в багажника и мазето му, и жертвите стават трийсет и три.

Някои от присъстващите поклатиха глави, въздъхнаха обезсърчено и зашепнаха.

— Има и нещо друго — каза Хънтър.

Всички отново насочиха вниманието си към него.

— Два от пръстените, трите ръчни часовника и едната огърлица не са дамски.

Очите на всички пак се отправиха към екрана.

— Ако тези неща наистина са принадлежали на жертвите му — продължи Хънтър, — Лушън, изглежда, не е убивал само жени.

Точно в седем и половина сутринта тежката метална врата на коридора с килиите на подземно ниво пет в сградата на ОБН забръмча и започна да се отваря. Коридорът зад нея беше широк, добре осветен и дълъг седемдесет и пет метра. Стената от пенобетон вдясно беше боядисана в матов оттенък на сивото. Лъскавият пластмасов под беше почти в същия цвят, само че малко по-тъмен, с две насочващи жълти линии по края. От лявата страна бяха наредени десет строго охранявани килии, всяка отделена със стена, широка колкото самата килия, или около три метра. Нямаше метални прегради. Фасадите на килиите бяха от много дебел, нечуплив плексиглас. Върху плексигласа, разположени в грозд в средата и на метър и половина от пода, имаше осем малки дупки, през които се разговаряше, с диаметър един сантиметър. Всички килии бяха празни и с угасени лампи, с изключение на една в дъното на коридора. Стъпките им отекваха. Въпреки че работеше във ФБР от няколко години и често посещаваше сградата на ОБН, Тейлър за пръв път слизаше в подземно ниво пет. И Хънтър не беше идвал тук.