Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Куршумите свистяха и рикошираха в парчета желязо и в стоманените подпори на вече липсващия покрив като метални оси. Кери се изправи и продължи да тича така, както бе бягала на състезанията в университета, осъзнавайки, че останалите се движат тромаво зад нея. Навсякъде летяха куршуми. Бе невъзможно да не те уцелят.

Някъде зад тях на пътя картечница откри огън. „Слава Богу“, помисли си тя. Двамата пехотинци в хъмвито стреляха по муджахидините, които вече влизаха във фабриката след тях.

Отпред тя видя един от войниците от другото звено, заел позиция зад телената ограда от другата страна на сградата. Той им махаше да се насочат натам, докато останалите пехотинци от неговото звено осигуриха прикриващ огън с автомати М4, гранатометни гранати и лека картечница. Зад себе си тя чу викове и ругатни на арабски, когато муджахидините, които тичаха към фабриката, бяха пресрещнати от пехотинците. Тя започна да си мисли, че нейните хора може и да оцелеят, когато чу зад себе си Върджил да надава рев:

— Уцелиха ме! — извика той.

Въздушни база „Балад“, Ирак

Редник първи клас Уилямс ги бе спасил. Той бе извикал „Хищника“, който все още бе там горе, твърде високо, за да бъде видян или чут от земята. Докато Кери и Уарзер почти носеха на ръце Върджил, като го подкрепяха отстрани и успяха да се претърколят зад бетонната бариера при морските пехотинци, а сержант Билингс осигуряваше прикриващ огън, „Хищника“ изстреля останалите си две ракети „Хелфайър“ по сградите, откъдето повечето от муджахидините стреляха. Звукът от експлозиите проехтя при тях от другата страна на пътя.

Щом преминаха през назъбената дупка в оградата, муджахидините, които бяха влезли във фабриката след тях, бяха изненадани от унищожителен кръстосан огън от картечницата на пехотинците в хъмвито по средата на пътя и морските пехотинци при групата на Кери зад оградата.

Кери видя как повече от двадесет бунтовници се втурнаха към хъмвито от руините на сградите от далечната страна на пътя, но бяха покосени от леката картечница на позиция край нея. Слава Богу, че сержант Билингс бе предвидил да разположи второто си звено зад фабриката, помисли си тя, и за първи път, откакто бяха влезли в сградата, си пое нормално въздух.

Върджил бе уцелен в долната част на крака. Раната кървеше обилно — възможно бе да е засегната артерия. Сержант Билингс използва бойния си нож, за да среже крачола на панталоните на Върджил и да сложи турникет на раната, но трябваше да му осигурят медицинска помощ спешно. Няколко минути по-късно стрелбата от страна на муджахидините намаля достатъчно и успяха да го качат на едно хъмви и да го закарат от другата страна на канала в лагера „Змийска яма“, временната артилерийска база, която представляваше открита зона върху пясъчен терен, оградена със стени от чували пясък, където натовариха Върджил в един хеликоптер „Хюи“. Кери го придружи заедно с един от пехотинците, който също бе ранен от осколки от ракета. Нямаше достатъчно място за Уарзер — той щеше да ги последва с втория хеликоптер.

Хеликоптерът се издигна с тракащ звук и сред облаци от прах лагерът бързо се отдалечи под тях. Кери седеше до Върджил, който лежеше на носилка до ранения войник на пода на хеликоптера, а един санитар от Корпуса на морските пехотинци се грижеше за него. През отворената врата, където бе застанал на позиция един мерач, тя виждаше града, който бе с цвят на пясък, и вилицата във формата на буквата V, където река Ефрат се разделяше от канала отдолу. Хеликоптерът се наклони и тръгна на изток към Багдад високо над реката.

— Колко време ще отнеме, докато стигнем дотам? — попита Кери санитаря, като почти викаше, за да бъде чута през шума на ротора, вятърът от отворените врати теглеше униформата ѝ, а няколко кичура коса, които се бяха измъкнали от каската ѝ, я удряха през лицето.

— Не много, госпожо. Всичко ще е наред — отвърна той и посочи Върджил. — Дадох му малко морфин.

— Как се чувстваш? — попита тя Върджил.

— По-добре, от морфина. — Той направи гримаса. — Никой не казва колко невероятно силно боли, когато те ранят.

— Съжалявам — рече тя. — Знаехме, че може да е капан.

— Нямаше какво да се направи. Беше една възможност да пипнем не само Абу Убайда, но и Абу Назир. Не можехме да я изпуснем. Твърде жалко за Ромео обаче. Ако все още беше под твой контрол, можеше да имаме и друга възможност.