Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

Кери не отговори веднага, но погледна към един назъбен отвор в стената зад него, който някога бе служил за прозорец. Беше залят от слънчевата светлина, денят ставаше по-горещ. Вонята отдолу, заради липсата на тоалетни, бе неописуема. Как, по дяволите, те стояха тук, запита се тя.

— Може би. Много е вероятно — призна Кери. — Но Абу Назир и убиецът, който му е дясна ръка, Абу Убайда, са отговорни за смъртта на стотици американци. Това е най-добрата възможност, която някога сме имали да ги заловим.

— С кого каза, че сте работили като свръзка? — попита подполковникът.

— Капитан Демпси. Райън Демпси от Корпуса на морската пехота на Съединените американски щати — отвърна тя, без да успее да потисне трепета в гласа си. — Оперативна група сто четиридесет и пет.

— Познавам го. Къде е той? Защо не е с вас?

— Беше убит тази сутрин. На магистрала 11 пред Фалуджа. Аз самата разбрах преди час — призна тя с треперещи ръце. — Разполагах със спешна информация, която трябваше да стигне до Лангли и американските сили в Ирак и не разполагахме с мобилна или интернет комуникация. Вината е моя. Аз го убих. — Тя стисна зъби и трябваше да се застави да запази самообладание. — Той няма да е загинал напразно.

Подполковникът се изправи.

— Като истински морски пехотинец — рече той и докосна рамото ѝ с юмрук, докато минаваше покрай нея, отивайки да разгледа местоположението на фабриката за порцелан на магистрала 10 в квартала „Ал Та’мим“ върху картата. Отново погледна към нея. — Колко хора има Абу Назир със себе си във фабриката?

— Не знам. — Тя сви рамене. — Може да са десет, може да са сто.

— Не мога да ви дам два взвода. Истината е, че дори не мога да отделя и едно звено. Но ще ви дам отряд. Това са две звена. Вероятно ще загубя половината от тях в рамките на две пресечки оттук — промълви той.

— Ами „Хищник“? — попита Кери. Дрон „Хищник“, въоръжен с ракети „Хелфайър“, щеше да помогне да се изравнят силите, дори да имаха само един отряд пехотинци, състоящ се от осем души.

— Това може да бъде отпуснато от някого от вашия тип хора в тайните служби или от въздушните сили. Ако наистина си такава важна клечка за щабквартирата на американските сили в Ирак, каквато твърдиш, че си, ще можеш да си поръчаш дрон. Но ако бях на твое място, щях да побързам. Тези джихадисти започват значително да увеличават броя на нападенията си. Скоро се задава нещо голямо. Много скоро — рече той.

Фабриката за порцелан, или това което бе останало от нея, представляваше скелет на сграда от пясъчник върху един голям празен парцел но около километър на юг от бента Рамади, стоманобетонната стена на язовира на канала „Ефрат“. Върху стената имаше телена ограда с отвори в нея и тя обграждаше цялата територия на фабриката. Денят бе горещ, подухваше лек бриз, който навяваше прах от пустинята.

Кери беше със сержант Билингс, едър бивш работник от скотовъдна ферма в Монтана, с рамене с размерите на гранитния купол „Халф Доум“ в парка „Йосемити“, в руините на приземния етаж на унищожена къща от другата страна на пътя срещу фабриката. Сержантът бе разположил себе си и едно звено пехота точно срещу фабриката и второ звено зад бетона и телената ограда от противоположната страна на сградата. Беше разпоредил на своя мерач на леката картечница в бронираното хъмви и на още един пехотинец, който бе шофьорът, да се прикрият сред камъните зад тяхната позиция. Когато престрелката започнеше, те трябваше да използват хъмвито, за да блокират пътя и да предотвратят всякакви опити от страна на терористите да избягат.

„Само че къде са муджихидините — питаше се Кери. — Ако Абу Назир и — или — Абу Убайда бяха тук, трябваше да има въоръжени бунтовници от „Ал Кайда“, плъзнали из целия район. Но нямаше никой. Какво се беше объркало? Дали не им беше отнело твърде дълго да се доберат дотук?“

И все пак те бяха там вътре. Знаеха това, защото Върджил бе активирал софтуера на телефона на Ромео, който му позволяваше да подслушва всичко, което се говореше близо до устройството. Обхватът бе ограничен в рамките на метър или два от мобилния телефон. И това, което чуваха, бе разпит.

Върджил бе връчил на Кери една слушалка, свързана с лаптопа му, за да може тя да чува. Някой — можеше да е Абу Убайда или дори самият Абу Назир — задаваше въпроси на Ромео. Отговорите на двойния агент бяха прекъсвани от писъци.

— Тази жена е била шармута, уличница, от ЦРУ? — чу да пита разпитващият тя. На Кери гласът звучеше като този на Абу Убайда от видеозаписа от къщата на Уалид.