Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Бил и Дейвид ще се срещнат с нея днес. — „Добре“, помисли си тя, дишайки малко по-спокойно. Дейвис Естес и директорът на ЦРУ, самият Бил Уолдън. Бяха взели предупреждението на сериозно.

— Сол, Ромео е извън играта.

Той не отвърна веднага. Тя чу слабо звука от клаксон по линията. Вероятно някакъв задник по булевард „Доли Мадисън“ или някъде там, помисли си тя.

— А какво става с Туидълдъм и Туидълди? — Съответните кодови имена за Абу Назир и Абу Убайда.

— Не. Съжалявам — отвърна Кери. Какво друго можеше да каже? Ударът сигурно бе тежък за него, първият път, когато въобще бяха имали шанс да засекат и двамата заедно. — По другия въпрос: ще изпратя „Земен вълк“ — „Земен вълк“ беше спешно съобщение за извънредна операция, в ЦРУ това беше с най-висок приоритет. На теория, когато се получеше „Земен вълк“, директорът на ЦРУ трябваше да получи доклада в рамките на един час от постъпването му в Лангли.

— Ще уведомя Бобовото стъбло — рече Сол. Ако ѝ беше ядосан заради провала ѝ в Рамади, не го показа. Бобовото стъбло беше Пери Драйър, шефът на базата на ЦРУ в Багдад.

Той ѝ беше дал Демпси и тя го беше убила. Нямаше да му се разсърди, ако сега Драйър откажеше да разговаря с нея, макар че ако някой знаеше как стояха наистина нещата в Ирак и с какво трябваше да се справи тя в Рамади, а не официалните глупости, които администрацията разпространяваше, то това беше Пери. — Слушай, сигурна ли си, че трябва да се предприемат действия?

Значи Сол наистина се съмняваше в нея, помисли си тя. Въпросът обаче бе справедлив. Тя базираше своята информация изцяло на Ромео, който не само бе двоен агент, но и лицемерен кучи син, член на „Ал Кайда“. Като изключим… че тя го бе видяла с децата му. Той ги обичаше и трябваше да е наясно, че ако морските пехотинци ги отрупаха с помощи и пари, това щеше да достигне до Абу Убайда и Абу Назир в рамките на една минута. Ромео също така знаеше, че ако опитът за убийство не се осъществеше в рамките на седмица, тя щеше да разбере, че той лъже, и щеше да предприеме действия. Информацията, която той ѝ беше дал, бе вярна. Фактът, че го бяха обезглавили и че бяха убили Демпси, доказваше, че Абу Убайда знае, че Ромео е предал информация, заради която можеха да се предприемат действия.

По някое време през дългата нощ, преди екипът ѝ да стигне до фабриката за порцелан, Ромео, измъчван от Абу Убайда, се бе предал. Ако той ѝ беше давал фалшива информация, те щяха да го измъчват, но щяха да го оставят жив, за да я захранва с нови глупости и може би да я примами в друг капан.

Тънка сламка, но това бе всичко, с което разполагаше.

— Крайно належащо е да се премине към действия. Подготви всичко. Аз ще бъда в Зулу Зулу — 33, зелената зона, Багдад — възможно най-скоро — заяви тя и затвори.

Сбогува се с Върджил в болницата и използва мобилния си телефон, за да се опита да изпрати съобщение на Уарзер, като се надяваше, че той се е качил на хеликоптер до база „Виктъри“, която бе в съседство с летището в Багдад, и бе успял да се върне в зелената зона.

„как е в?“, отвърна Уарзер, като питаше за Върджил.

„добре, върна ли се?“, написа тя.

„върнах се. среща час. кула мой квартал фаджр-2."

Слава Богу, помисли си тя, чувствайки се облекчена за първи път от дни. Уарзер се беше върнал благополучно в Багдад. Спомни си, че той ѝ беше казал, че живее със семейството си в „Адхамия“, сунитски квартал на източния бряг на Тигър. Трябваше да открие къде се намира часовниковата кула, вероятно близо до някоя джамия или главен площад. Фаджр бе молитвата на разсъмване за мюсюлманите, а минус две бе кратичко невярно уточнение, което означаваше плюс два часа, така че те трябваше да се срещнат около осем сутринта.

Кери се качи на хеликоптера и половин час по-късно дъвчеше сандвич „Събуей“, който купи от минимола в базата, в който имаше американски заведения за бързо хранене като „Събуей“, „Бъргър Кинг“ и „Пица Хът“. Повечето военнослужещи, които живееха и работеха зад защитените срещу взрив стени и в укрепленията на голямата американска база, така, сякаш никога не са напускали дома си — те въобще нямаха връзка с Близкия изток.

Когато слезе от хеликоптера, тя успя да подуши дима и да види черните стълбове пушек, издигащи се над ямите за горене, където, както някой ѝ бе разказал, изгаряха боклука на базата. Беше почти здрач, хеликоптерът хвърляше дълги сенки по самолетната писта. Оживената американска база караше Рамади да изглежда като различна вселена.