Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Моят агент смяташе, че ще е следващата седмица, но това бе, преди Абу Убайда да разбере, че той е двоен агент и да му отреже главата. — Това ѝ напомни, че му бе обещала да се погрижи за семейството му. „Ще го направя“, каза си тя. Но първо трябваше да спре войната.

Драйър свали очилата си и ги избърса с кърпичка. Без тях очите му изглеждаха по-благи, не така предпазливи.

— Кери, питам те от мое име и от името на Сол. Кога смяташ, че ще се случи?

Тя си поизправи. Отчаяно желаеше да си вземе душ, когато влезе, но сега внезапно се чувстваше чудесно, не изпитваше никаква умора. Без притеснения за Върджил или нещо друго. И тогава се досети. Да не би да започваше един от нейните полети? Не си беше вземала клозапина от двадесет и четири часа. Беше ли започнало вече? Тя преглътна тежко. Трябваше да се махне оттук и да вземе хапче. Междувременно се налагаше да се фокусира. Хубавото нещо в Пери бе, че поне — като Сол — тя можеше да се държи като с равен с него.

— Това, което всички забравят, това, което никой не осъзнава, е колко хитри са тези типове. Всички смятат, че те са група тъпи джихадисти, които тичат насам-натам и крещят „Аллах акбар", като изгарят от нетърпение да се самовзривят, за да бъдат възнаградени със седемдесетте и две девственици. Те мислят — каза тя и почука с пръст слепоочието си. — Стратегически. Това ги прави опасни. Ние трябва да направим същото.

— Съгласен — потвърди Пери и отново си сложи очилата. — Недей да спестяваш нищо. Какво мислиш, че се случва?

— Не съм сигурна, но Абу Убайда разширява мащабите. Първо Бейрут и Ню Йорк, а сега тук. Защо? Можеш да кажеш, че той е професионален терорист — че това е неговата работа. Но си мисля, че може да има нещо друго, което се случва между Абу Убайда и Абу Назир. Моят агент Ромео ми подсказа до някаква степен и аз го усетих и преди това — обясни тя.

— Какво имаш предвид?

— Няма доказателства, които да потвърждават предположението, че Абу Назир дори е бил в Рамади. Когато за първи път разпитах Ромео, той сподели, че Абу Назир е в Хадита. Мисля, че това се изплъзна от езика му. Ромео се опита да го прикрие, като предположи, че той може да е и във Фалуджа, но аз смятам, че това бе за заблуда. Американските сили са из цяла Фалуджа. Едно от нещата, които трябва да направим, е да изпратим веднага съгледвачи в Хадита.

— Там е доста опасно — отбеляза Пери и потри с ръка челюстта си. — Ами Багдад?

— Нека за малко приемем, че всичко това е работа на Абу Убайда. Знам, че той беше в Рамади, защото видях копелето. Постави се на негово място. Той трябва да предположи, че ние знаем за покушенията от Ромео, така че има само две възможности: отказва се — в който случай, каквато и игра да играе с Абу Назир или с нас, той е загубил… или пренарежда разписанието и изтегля сроковете.

Драйър се наведе над бюрото си.

— Ти какво предполагаш в най-добрия случай: с колко време разполагаме? — попита той.

— Какво става със секретаря Брайс? Отмениха ли пътуването ѝ?

— Самолетът ѝ вече е излетял. Ще кацне в Аман, за да се срещне с крал Абдула, после идва тук.

— Не разбирам. Тя влиза в капана.

— Президентът смята, че тази среща с Ал-Уалики е твърде важна. Администрацията счита, че цялата им иракска политика зависи от това. През ноември има междинни избори за Конгреса. — Той направи гримаса.

— Да не са полудели? — Кери поклати глава. — Да не би да си мислят, че си измисляме всички тези простотии?

— Забрави за това. С колко време разполагаме?

— Четиридесет и осем часа — според мен много по-малко. Те вероятно са наредили на муджахидините да заемат позиции в Багдад в този миг — заяви тя. — Пери, не ми пука какво казва посланик Бенсън. Уреди ми среща с Ал-Уалики.

— За да сторя това, ще ми е нужна повече информация от теб. По-конкретно как и къде те ще атакуват мишените? — попита той.

— Именно това смятам да разбера.

— Не се бави твърде много — посъветва я той.

Полунощ. Кери се събуди плувнала в пот от лош сън. За миг не бе сигурна къде се намира. Всичко се събираше в едно: Рестън, Бейрут, Рамади, Багдад. Звукът от изстрелите в далечината ѝ припомни. Тя беше отново в хотел „Ал Рашид“ в Багдад.

В съня си баща ѝ беше във фабриката в Рамади. Бяха отрязали главата му. Той стоеше там, целият в кръв, държеше главата си в ръце и говореше:

— Защо не искаш да ме видиш, Кери? Ако мама те обичаше, нямаше да си отиде, без никога да каже сбогом. Щеше да се свърже с теб. Но аз останах и виж ти какво направи с мен.