Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— За какво служи?

— Това е убиец на танкове. — Той свали очилата си за нощно виждане и погледна към Кери на лунната светлина, която се отразяваше от реката, единствената светлина, която бе налична в тъмната стая в сградата на иракския парламент на западния бряг на реката, която те използваха като позиция за наблюдение. — Не ми харесва идеята да им позволим да прекосят реката и да влязат в зелената зона.

— Знам, господин полковник — увери го тя. — Но ако ги ударите сега, заплахата ще остане, само че следващия път може да не знаем откъде ще дойдат. Десет към едно, че Абу Убайда е с тях в момента. Дайте ми един екип, за да го ликвидираме, и ще отрежем една от ръцете на АКИ в Ирак. Когато убием Абу Назир, това ще бъде и другата ръка.

— Твърдите, че главната атака ще започне утре направо от моста „Ал Джумайрия“?

— Не съм сигурна каква е тактиката им. Може да изпратят няколко души през моста тази вечер, за да елиминират тези, които утре ще пазят съоръжението от тази му страна. Разбирате тази хитрост по-добре от мен, господин полковник. Но, да, главната атака за осъществяване на пробив в зелената зона ще бъде при „Портата на убийците“. Нашият информатор потвърди, че са тренирали за тази тактика в Рамади. Когато ги наблюдавахме да влизат в онази сграда от другата страна на реката, това потвърди сведенията.

— Ами Абу Убайда? Къде ще бъде той? — попита подполковник Леели, помощник-командирът на Салазар.

— Или точно на мястото, към което гледаме, онази сграда от другата страна на реката, или тук, в детската болница на улица „Хайфа“, точно до контролно-пропускателния пункт на „Портата на убийците“ — обясни сержант Кугън, посочвайки мястото върху картата на екрана на лаптопа си, който светеше в тъмнината.

— Трябва просто да извикаме въздушните сили. Да унищожим проклетото място — каза Лесли и с брадичка кимна в посока на сградата от другата страна на реката.

— И как ще разберем, че той е мъртъв? — попита Кери. — Затова аз съм тук. За да може, когато хората ви го ликвидират, да го идентифицирам и да потвърдя самоличността му.

Полковник Салазар я проучи внимателно на лунната светлина, късо подстриганата му прошарена коса изглеждаше по-тъмна, отколкото на светло. Лицето му бе сериозно, малко като на булдог. „Интелигентно лице“, помисли си Кери.

— Добре, госпожице Матисън. Познавате този подлец по-добре от всеки от нас. Къде смятате, че ще бъде утре? — попита той.

— Мисля, че вашият старши сержант е прав, господин полковник. В детската болница. Ще бъде близо до събитията при контролно-пропускателния пункт и конгресния център, но самият той няма да се изложи на опасностите на огневата линия. Вероятно ще бъде дегизиран като човек от персонала.

— Може би като някой от лекарите? — предположи полковник Салазар.

— Точно такива неща би направил — кимна Кери.

— Така че ще трябва и вие да сте с този, когото вкараме вътре, за да сме сигурни, че няма да застреляме грешния човек. — обади се Лесли. — Този пропускателен пункт ще бъде зона на смъртта, госпожице. Ще стане адски опасно. Знам, че сте от ЦРУ и всичко останало, но без да ви обиждам, сигурна ли сте, че сте готова за това?

— Току-що се върнах от Рамади. Знам точно в какво се замесвам. И повярвайте ми — няма да съм най-отпред. Ще бъда на достатъчно голямо разстояние зад войниците, които ще изпратите. А вие, господин полковник — рече тя и погледна към Салазар, — моля ви, не подценявайте Абу Убайда. Той не е просто някаква си чалма — адски хитър е. А разполага само с една десета от хитростта на Абу Назир.

— Няма да го направя — обеща полковник Салазар и присви очи. — Поне веднъж благодарение на вас ще разполагаме с елемента на изненада на наша страна. Ще ви дадем отряд от групата за специални операции за болницата. Това е най-доброто, с което разполагаме. Кой ще го води? — обърна се той към Лесли.

— Капитан Мълинс. Втори батальон — отвърна Лесли.

— Подходящ човек. Ако има някой, който може да ви предпази и да залови това копеле, то това е той — заяви полковник Салазар.

— А държавния секретар? — попита Кери.

— Политици. — Полковник Салазар направи гримаса. — Ще се опитаме да я задържим в базата „Виктъри“, докато прочистваме квартала „Амирия“ с достатъчно войска, за да сме сигурни, че бунтовниците ще държат главите си снишени, докато не се справим със ситуацията в зелената зона. Но очевидно никой, включително и самият генерал Кейси, не може да ѝ каже какво да прави или къде може или не може да ходи.