Андрю Каплан - Вътрешна сигурност

— Прекрасно — промълви Драйър.

В този миг капитан Мълинс пристигна с отряд войници в пълно бойно снаряжение заедно с един иракски офицер с червена барета от ИСС.

— Ти ли си Кери? — попита Мълинс. Той беше дребен, мускулест мъж, около метър и седемдесет, с кафяви очи, които мигновено възприемаха всичко.

— Защо не сте на постовете си? — обърна се иракският офицер към двамата пазачи от ИСС на техния език.

— Аз исках те да са тук. Ще разберете след минута — отвърна му Кери на арабски. След това се обърна към Мълинс: — Трябва да отведем посланик Бенсън и министър-председателя на безопасно място. Този мъж, как ти е името? — Тя посочи агента на ЦРУ, който бе споменал за складовите помещения.

— Том. Том Роузън — отвърна той.

— Том ще ви покаже къде да ги отведете. Трябват ни хора, на които можем да се доверим напълно, за да ги охраняват. Колко души доведохте? — попита тя Мълинс.

— Два отряда със специално назначение „Алфа“. Двадесет и четирима души, без да броим мен — уточни той.

— Колко от тях можете да ми дадете? Трябват ми поне трима или четирима — каза Кери. — Те заедно със служителите на ЦРУ ще могат да осигурят охраната на посланика и министър-председателя. Донесохте ли допълнителни униформи?

Един от хората на Мълинс подаде на Кери два чифта бойни армейски униформи с пустинни камуфлажни цветове и два автомата М4. Тя подаде дрехите на Бенсън и министър-председателя.

— Облечете ги — нареди им. — Ще се преструвате, че сте войници. — После се обърна се към офицера от ИСС. — Искаме всички от ИСС да смятат, че те двамата още са на среща в кабинета — обясни тя на арабски и му даде знак да се приближи. — Вземете свои другари шиити, хора, които познавате и на които вярвате, ако е възможно от собственото ви племе. Трябва да откриете хората от АКИ, които са се внедрили. Веднага щом тръгнем, никой няма повече да влиза и излиза от конгресния център. Всеки сунитски войник в сградата, който се е присъединил към ИСС през последните три месеца, е под подозрение. Обезоръжете ги всички и ни ги предайте за разпит. Не бива да пострадат, разбра но? Те разполагат с жизненоважна информация.

Тя се обърна и преведе на Драйър какво му бе казала.

— И, Пери, каквото и да правите, не им позволявайте да ги ликвидират, вземете мерки и да не се измъкнат с подкуп. Трябва ни информацията от всеки задържан — обясни тя на Драйър.

Министър-председателят Ал-Уалики се изправи и застана срещу нея.

— Вие, госпожо от ЦРУ. Аз няма да направя това. Не мога да се крия. Ами ако някой ме види облечен като американски войник? Това ще бъде моят политически край — заяви той на английски.

— Нямате избор — отвърна му тя на арабски. — Сунитските елементи от „Ал Кайда“ вече са вътре в сградата. Ако ви убият, Ирак ще се разцепи. Ще има гражданска война. Знаете това по-добре от всеки, господин министър. Тогава Саддам ще победи. Може да умре, но ще е победил. Облечете тези дрехи за около час или два. Останете жив.

Внезапно гръм от масивна експлозия разтресе прозорците. Тя бе последвана от допълнителни оръдейни гърмежи — Кери бе готова да се обзаложи, че това бяха 105-милиметровите оръдия на танковете „Ейбрамс“ — и неспирна огнена буря от изстрелите на по-малки оръжия. Битката бе започнала.

— Те атакуват „Портата на убийците“. Слагайте си панталоните — извика тя на Бенсън. — Побързайте!

„Портата на убийците“ представляваше бяла каменна арка над улица „Хайфа“, на върха на която се издигаше куполовидна скулптура, напомняща на древен вавилонски шлем на воин. Намираше се на около триста метра източно от конгресния център и се бе превърнала в един от главните контролно-пропускателни пунктове за влизане в зелената зона. Един от командирите на отрядите на Мълинс ги поведе и те се отправиха на изток по улица „Яфа“, след което надолу по една алея зад сградите към улица „Хайфа“, а шумът от битката ставаше все по-силен и по-силен, докато се приближаваха. В пространствата между сградите срещнаха иракчани, мъже, жени стиснали здраво децата си, имаше и няколко колички за пазаруване, всички тичаха в обратна посока на улица „Яфа“, бягайки от мястото на бойните действия.

Спряха се до едно здание, от което се откриваше изглед към паркинга зад детската болница. Беше обширна открита зона, оградена с храсти. Ако бунтовниците бяха превзели болницата, можеха да попаднат в капан. Шумът от сраженията беше много силен, почти непрекъсната отсечена стрелба на автоматични оръжия, прекъсвана от оръдейни гърмежи. Виждаха проблясъците, идващи от прозорците на детската болница.