— След като не мога да те спра, предполагам, че ще трябва да уволнят и двама ни — заяви той.
Преминаха през целия път около големия вътрешен атриум до ъгловия кабинет на министър-председателя от страната към улица „Яфа“ на сградата. Двама въоръжени иракски войници с червени барети на иракските сили за сигурност пазеха вратата.
— Министър-председателя го няма — заяви един от тях на лош английски.
— Салаам алейкум, садик кай — изрече Кери, поздравявайки ги на арабски като приятели. — И двамата сте шиити, нали? — Единият от войниците кимна. — От кое племе, хабиби? Шамер Тога? Бани Малик? Ал Джабури? — попита тя, като назова главните шиитски племена от района на Багдад. Тя предположи, че Ал-Уалики, кандидатът на шиитите, би се доверил само на свои другари шиити, за предпочитане от неговото собствено племе.
— Бани Малик — каза първият пазач от ИСС.
— Разбира се, както и министър-председателят Ал-Уалики. — Кери кимна. — Трябваше да, се досетя.
— Той е от Ал Али на Бани Малик — обясни пазачът, посочвайки конкретния племенен подклас на Ал-Уалики.
— Ние сме от ЦРУ. Сунити от „Ал Кайда“ планират да убият министър-председателя тази сутрин. Без съмнение, вие също ще загинете. Обадете се на командира си да дойде тук и се присъединете към нас — рече тя, като избута охранителя от пътя си и отвори вратата. Влезе в голям елегантен кабинет, където министър-председателят Уаел ал-Уалики имаше среща с посланик Робърт Бенсън.
Двамата мъже седяха на малка махагонова масичка. Зад тях имаше прозорец със завеса, един от малкото в конгресния център, който осигуряваше изглед към моравата и парка, а отвъд оградата — към улица „Яфа“, от двете страни на която имаше дървета, и се виждаше хотел „Ал Рашид“ в далечината. Драйър, хората от ЦРУ и двамата иракски охранители от ИСС застанаха зад Кери.
— Какво, по дяволите, е това? Напуснете… — всички — изръмжа Бенсън. Когато забеляза Драйър, той рече: — Пери, дадох ти строги заповеди. Да не би да искаш да сложиш сам край на кариерата си? Махайте се.
— Той се опита да ме спре. Идеята е моя — заяви Кери на Бенсън, а към иракския министър-председател добави на арабски: — Лахда, мин фатлек, господин министър, но животът ви е в опасност. Трябва да ме чуете.
— Вижте, не знам коя сте госпожице, но това е изрична заповед. Веднага напуснете това помещение — нареди Бенсън.
— Господин посланик, ако си тръгна, вие и министър-председателят ще загинете в рамките на час. Така че, ако желаете да сложите край на моята кариера още утре, съгласна съм, само че няма да напусна това помещение — каза Кери.
— Коя, по дяволите, е тази? — обърна се Бенсън към Драйър.
— Тя е от нашите хора, господин посланик. Трябва да я послушате. Тя знае за какво говори.
— Вижте, госпожице, благодаря ви за загрижеността, но нямаме нужда от никаква защита. Намираме се дълбоко в зелената зона, която е обградена от американски войници, в най-защитената сграда в зелената зона, да не споменавам за ИСС, които охраняват тези държавни учреждения. Загрижеността ви е ненужна — заяви Бенсън.
— С цялото ми уважение към вас, сър, но АКИ са се внедрили в ИСС и няма да им пука кой сте вие, когато ви убият. И ако успеете да си измъкнете главата от собствения надут задник за една секунда, ще осъзнаете, че няма значение дали вие ще бъдете убит. Защото ще ви сменят. Но ако убият него — тя посочи Ал-Уалики, — шиитите ще полудеят и в цялата страна ще избухне мащабна гражданска война.
— Какво е това? Някаква шега ли? — отсече Бенсън.
— Току-що се върнах от Рамади миналата нощ, цялата обляна в кръвта на от един от моите хора. Имам ли вид на някой, който се шегува? В момента трябва да отведем и вас, и министър-председателя на безопасно място, без никой да разбере. Трябва да го направим незабавно. Съблечете се.
— Какво?
— И двамата. Ще ви дегизираме — каза тя и го повтори на арабски за Ал-Уалики, след което се обърна към Драйър. — Трябва ни абсолютно безопасно място в конгресния център. Някъде, където ИСС няма да проверяват и където могат да бъдат настанени поне половин дузина американски войници, за да сме сигурни, че те двамата ще са в безопасност. Какво предлагате?
— Има няколко помещения в сутерена под голямата зала, там, където се провеждат заседанията на парламента — каза един от хората на ЦРУ. — Чух някой да споменава, че тайната полиция на Саддам ги е използвала за всякакви дивотии. Наркотици, разпити, изнасилвания.
Читать дальше